Читаем Сага за Австралия полностью

— Приятна нощ! — провикна се след него Стивън и пое котарака. — Ела, моето момче, да хапнеш една птичка от хълма Пит. Защо ли кучетата и котките си ядат цял живот едно и също, без да им омръзва, а на нас, човеците, ни втръсва и от една седмица без разнообразие?



Нощта вече бе пропълзяла нагоре в дола, когато Ричард изкачи пътеката, пресрещнат от Мактавиш, който подрипваше и от радост правеше кълбета. Кучето предпочиташе през цялото време да е с господаря си, но се беше примирило с мисълта, че Ричард очаква от него да бди над Кити, която за късмет обичаше много всички животинки.

Ричард влезе в къщата и завари Кити при долапа — готвеше, въпреки че вътре вече бе сумрачно. Уж й бе казал, че може да взима от свещите, но младата жена пак не смееше да посегне към тях, знаеше колко са му ценни. Обърна се усмихната Ричард отиде при нея и я целуна по устните, сякаш му бе жена от цяла вечност.

— Мисля да се изкъпя — рече той и пак излезе.

Бави се доста дълго, щом се върна, погледна огнището.

— Има ли още топла вода?

— Разбира се.

— Чудесно. Така ще се избръсна по-лесно.

Кити го загледа прехласната как движи бързо и чевръсто бръснача с дръжка от слонова кост. Всъщност никога не го бе виждала да прави и едно-едничко тромаво, несигурно движение. Какви красиви ръце, уж мъжки, а като изваяни. Вдъхваха доверие.

— Не проумявам как можеш да се бръснеш без огледало — отбеляза Кити. — И въпреки това не се порязваш.

— Правя го от дълги години, свикнал съм — измърмори Ричард, извил на една страна уста. — Лесно е, ако разтвориш малко сапун в топла вода. Но на „Александър“ се бръснех на сухо.

След като приключи, изплакна бръснача, сгъна го и го прибра в калъфа, после си наплиска лицето и го подсуши. След това сякаш не знаеше какво да прави. Погледна огъня и реши да разръчка почти изгорялата цепеница. Не, още си беше опасно; Ричард само сложи още едно дърво, с което подпря овъглената цепеница, дръпна се, намести я пак. Вдигна похлупака на чайника и сякаш разочарован, че той е пълен и не е нужно да му, долива вода, отиде при книгите, които почти не се виждаха в здрача.

— Ако наистина си търсиш какво да правиш, дай да хапнем, Ричард — обади се тихо Кити. — Така ще запълним още няколко минути, докато набереш смелост и се заемеш да ми правиш деца.

Той я погледна изумен в очите, отметна глава и се смя, докато не се просълзи.

— Не, жено — рече гальовно. — Изведнъж ми се отяде.

Тя му се усмихна някак загадъчно и влезе в стаята.

— Затвори капаците на прозорците — каза му пътем. Сетне гласът й долетя някъде от мрака. — И изведи Мактавиш, нека спи навън.

„Ах, тези жени — помисли си Ричард, — могат да ни отведат където си поискат. Ние само си въобразяваме, че притежаваме власт. Докато тяхната власт е стара като света.“

Остави дрехите отвън, влезе в стаята и стоя, докато различи в мрака смътните очертания на Кити в леглото — седеше, изопнала гръб.

— Не, не там, не те виждам. В светлината на огъня и както Бог те е създал. Ела — прикани я и протегна ръка.

Нощницата й се смъкна с шумолене, пръстите й бяха топли и доверчиви. Ричард я докосна по гърба и я остави да стои край огнището, докато сваляше от леглото сламеника и го мяташе на пода. Сетне я погледна. Каква красота! Приличаше на Венера, създадена за любов. И той смяташе да я люби още първия път гола-голеничка, та те да не приличат на облечените мъже и жени, съвкупяващи се направо с дрехите по плочника в Нюгейтския зандан в Лондон. Искаше тяхното любене да е свещено, да е посветено на Бога, направил го възможно. „Ето за какво са всичките ни мъки — за тая едничка искрица свише, която преобразява непрогледния мрак на бездната и го превръща в ослепителната светлина на слънцето. Ето къде е заложено истинското безсмъртие. Ето къде сме истински свободни.“

Притисна я в обятията си, остави я да усети атлаза на кожата, играта на мускулите, силата и нежността, цялата любов, на която той не бе давал воля сякаш от сто години. И в безмълвното им сливане Кити сякаш налучка отколешния ритъм, разбра кое, как и защо. Дори и да я бе заболяло, бе само за миг, след който вече нямаше утре, имаше само вечност. „Излей цялата си любов, Ричард Морган, излей я до последната капка, без да се пестиш! Дай й всичко, което си, и не мисли за цената. Само това е смисълът да обичаме и тя, моят дар Божи, знае, чувства и приема моята болка.“

Глава седма

Юни 1791 — Февруари 1793 година

— Пег беше първата ми любов — каза веднъж Ричард, изпаднал в настроение да откровеничи, — Ан-Мари Латур си беше само секс. Кити е последната ми любов.

Стивън се взря в него с блеснали очи и се запита как така е успял да превърне нещо, обречено да бъде най-обикновено увлечение, в страст, която безспорно ще трае дълго. Или може би бе чакал прекалено много и сега всичко, което изпитваше, се усилваше хилядократно?

Перейти на страницу:

Похожие книги

Чингисхан
Чингисхан

Роман В. Яна «Чингисхан» — это эпическое повествование о судьбе величайшего полководца в истории человечества, легендарного объединителя монголо-татарских племен и покорителя множества стран. Его называли повелителем страха… Не было силы, которая могла бы его остановить… Начался XIII век и кровавое солнце поднялось над землей. Орды монгольских племен двинулись на запад. Не было силы способной противостоять мощи этой армии во главе с Чингисханом. Он не щадил ни себя ни других. В письме, которое он послал в Самарканд, было всего шесть слов. Но ужас сковал защитников города, и они распахнули ворота перед завоевателем. Когда же пали могущественные государства Азии страшная угроза нависла над Русью...

Валентина Марковна Скляренко , Василий Григорьевич Ян , Василий Ян , Джон Мэн , Елена Семеновна Василевич , Роман Горбунов

Детская литература / История / Проза / Историческая проза / Советская классическая проза / Управление, подбор персонала / Финансы и бизнес
10 мифов о князе Владимире
10 мифов о князе Владимире

К премьере фильма «ВИКИНГ», посвященного князю Владимиру.НОВАЯ книга от автора бестселлеров «10 тысяч лет русской истории. Запрещенная Русь» и «Велесова Русь. Летопись Льда и Огня».Нет в истории Древней Руси более мифологизированной, противоречивой и спорной фигуры, чем Владимир Святой. Его прославляют как Равноапостольного Крестителя, подарившего нашему народу великое будущее. Его проклинают как кровавого тирана, обращавшего Русь в новую веру огнем и мечом. Его превозносят как мудрого государя, которого благодарный народ величал Красным Солнышком. Его обличают как «насильника» и чуть ли не сексуального маньяка.Что в этих мифах заслуживает доверия, а что — безусловная ложь?Правда ли, что «незаконнорожденный сын рабыни» Владимир «дорвался до власти на мечах викингов»?Почему он выбрал Христианство, хотя в X веке на подъеме был Ислам?Стало ли Крещение Руси добровольным или принудительным? Верить ли слухам об огромном гареме Владимира Святого и обвинениям в «растлении жен и девиц» (чего стоит одна только история Рогнеды, которую он якобы «взял силой» на глазах у родителей, а затем убил их)?За что его так ненавидят и «неоязычники», и либеральная «пятая колонна»?И что утаивает церковный официоз и замалчивает государственная пропаганда?Это историческое расследование опровергает самые расхожие мифы о князе Владимире, переосмысленные в фильме «Викинг».

Наталья Павловна Павлищева

История / Проза / Историческая проза