Сага за Австралия

Вестта за Саратога разтърси цяла Англия по-силно и от земетръс. Капитулация! Кой знае защо, Саратога затъмняваше всички дотогавашни победи на англичаните, нещо твърде загадъчно и необяснимо, което нито лорд Норт, нито кралят бяха предвидили. Обикновените англичани тълкуваха Саратога като сигурен знак, че Англия губи войната и че бунтовниците американци притежават нещо, с което не могат да се похвалят нито французи, нито испанци и холандци.

Ако сър Уилям Хау бе тръгна нагоре по течението на Хъдсън и бе пресрещнал Бъргойн, развоят на събитията щеше да е съвсем различен, Хау обаче бе решил вместо това да нахлуе в Пенсилвания. Разгроми при Брандиуайн Джордж Вашингтон, после успя да превземе Филаделфия и Джърмантаун. Американският Конгрес се изнесе в Йорк в Пенсилвания, с което озадачи до немай-къде англичаните — и на бойното поле, и в родината. Хората не си изоставяха току-така столицата, така че неприятелят да я превземе, те я бранеха до смърт! Вече нямаше никакъв смисъл англичаните да превземат Филаделфия, щом като бунтовническото правителство не се намираше там. Върху лицето на земята се бе появило нещо ново.

Въпреки че като време победите на Хау в Пенсилвания горе-долу съвпадаха с кампанията на Бъргойн в Северен Ню Йорк, в Англия те изобщо не можеха да засенчат разгрома при Саратога. След Саратога Парламентът взе да умува дали Англия изобщо е в състояние да спечели тази война. Правителството на лорд Норт премина в отбрана, притеснено и заради събитията в Ирландия, която бе лишена от правото да търгува пряко по море — там вече обмисляха дали да не започнат да набират доброволци, които да се бият срещу французите, съюзници на американците. В Лондон обаче тутакси прозряха пъклените им кроежи! Ако ирландците смятаха да се бият, то това щеше да е не срещу французите, а срещу англичаните. Ето защо се налагаше да бъдат умилостивени — все пак войската бе на цели пет хиляди километра от тук. А това не бе никак лесно при надмощието на торите в Долната камара.

В Бристъл стопанското положение се влошаваше от ден на ден. Френските и американските капери кръстосваха надлъж и шир моретата и се справяха по-успешно, отколкото английските, Кралската флота също се намираше на другия край на Западния океан. Винаги готови да се възползват от каперството, мнозина първенци в Бристъл събираха пари, за да превърнат търговските кораби във въоръжени до зъби плаващи крепости. По време на Седемгодишната война с Франция английските капери се бяха прочули с успехите си и никой и не предполагаше, че при тази война изходът ще бъде по-различен.

„Но нашите вложители се издъниха с гръм и трясък — написа Ричард в писмо, което прати на господин Джеймс Тисълтуейт през втората половина на 1778 година. — Бристъл изпроводи цели двайсет и един каперски кораба, но само двата, с които навремето прекарваха роби: «Татарин» и «Александър», се върнаха с трофей — платноход от Френска Източна Индия, за който се мълви, че цената му възлизала на сто хиляди лири стерлинги! Мореплаването е западнало дотолкова, че според Общината пристанищните такси няма да покрият и заплатата на кмета.

Гъмжи от разбойници. Вече се смята, че е опасно в неделя да се ходи на излет дори до странноприемница «Белите дами» на кръстопътя при Ост — госпожа и господин Морис Тревилиън от прочутия корнуолски род били нападнати, както си седели в екипажа, и били обрани не другаде, а направо пред къщата си на Парк Стрийт, моля ти се! Взели им златен часовник, много скъпи накити и пари.

Накъсо, Джем, тъжна работа.“

Господин Тисълтуейт отговори удивително бързо на писмото на Ричард. Две птиченца на име Бъргъм и Каткот пееха веселата си песен, според която Джем Тисълтуейт се бил издънил в Лондон и се бил докарал дотам да обикаля издателствата и да се цани за жалък драскач на евтини пасквили.