Сага за Австралия

Докато оставяше писмото, Ричард си помисли, че както личи от последния абзац, птичките Бъргъм и Каткот са казали истината. Клетият Джем! В Бристъл се беше чувствал с вързани ръце и се беше надявал, че в грамадния Лондон няма да се натъква на спънки и ограничения. Но просташкият въздух си е просташки въздух. Лондон си имаше предостатъчно сатирици и не бе опрял до памфлетистите на Бристъл.

И така, писмата, с които Тисълтуейт продължи да обсипва Ричард, съдържаха новини, които момъкът вече знаеше, макар че сърце не му даваше да го каже в отговорите си.

— О, Джем! — възкликна той в края на 1780 година, след като прочете последното пространно послание на Тисълтуейт. — Съвсем си закъсал!

„Каква бъркотия цари в света, драги ми Ричард! Последният ни главнокомандващ сър Уилям Клинтън заряза Филаделфия, за да удържи Манхатън и съседните части на Ню Йорк. Мен ако питаш, това е все едно лисицата да се шмугне в дупката още преди хрътките да са се разлаяли. Французите признаха официално Съединените американски щати и станаха за смях и на кокошките с това умилкване около посланик Бенджамин Франклин с неговия прояден от молците калпак. Цяла Европа тръпне в очакване Екатерина, императрица на цяла Русия, да сключи договор за неутралитет с Дания, Швеция, Прусия, Австрия и Сицилия. Единственото, което обединява тези държави, е страхът от англичаните и французите.

Написах блестяща — и приета много добре! — дописка за пет хиляди и петстотинте Синове на свободата

19

, пленени, когато сър Хенри Клинтън превзе Чарлс Таун, и натикани по корабите на флотата ни! Представяш ли си? Дописката ми се осланяше на един невероятен факт: американските военачалници не смеят да посягат на войниците и матросите! Сигурно се досещаш какво са си казали хората от Синове на свободата, когато нашите офицери са ги скъсали от бой!

Написах и дописка в защита на генерал Бенедикт Арнолд

20

, който според мен е извършил предателство не заради друго, а защото му е дотегнало от тази ужасно мудна война. По мое мнение на него и на другите му събратя военачалници просто им е писнало да търпят и да чакат. Удобствата и пенсиите, на които се радват английските командващи, сигурно са твърде примамливи за мнозина американски нисши офицери. Да не говорим пък колко привлекателен е професионализмът на англичаните. Сигурно е ужасно един умен, кадърен пълководец да гледа как одрипавелите му войници ходят боси и голи и са готови да се вдигнат на бунт, понеже не им плащат, а също как, защото са независими по дух, хич и не се плашат да не изпълняват заповедите му и да го пращат по дяволите.

Заложил съм сто лири стерлинги при залог десет към едно, че бунтовниците ще победят. Което ще рече, че в крайна сметка ще забогатея с хиляда лири стерлинги. Божичко, Ричард, само как се влачи тая война, да ти скъса нервите! Парламентът и кралят съсипват Англия.“