Сага за Австралия

От „Атлантик“ слязоха и капитан Уилям Патерсън от Корпуса на Нов Южен Уелс и жена му — шотландци, естествено, както и преподобният Ричард Джонсън, дошъл да дава благословия и да венчава, а също да кръсти трийсет и едното новородени на остров Норфолк. Някои от посетителите бяха дошли само за кратко. „Кралица“, корабът, току-що хвърлил котва в Порт Джаксън, трябваше да докара на острова още каторжници — този път само ирландци, натоварени в Корк.

Всичко това вещаеше край на присъствието на пехотинците. Майор Рос, лейтенант Кларк, Фади и Рос младши, и той произведен в най-ниския чин пехотинец, щяха да се качат на „Кралица“ и да си заминат от острова. Известно време щяха да останат в Порт Джаксън и да изчакат „Горгона“ да се върне от дългото си пътуване до Калкута в Бенгалия, където се въдеха яки, издръжливи говеда. Бяха минали доста години, откакто онова държавно стадо се бе изгубило в Порт Джаксън, но и досега от него нямаше ни вест, ни кост.

Божичко, каква бъркотия! Каква суматоха! Всичко бе станало сякаш за миг — корабите и командващите идваха и си отиваха, а гърлата за изхранване се увеличаваха. Старите заселници на острова ходеха като зашеметени и се питаха как ли ще свърши всичко това.

Капитан трети ранг Кинг бе ужасен от онова, което завари на любимия си остров Норфолк. Дявол го взел, мястото не се различаваше особено от онова свърталище на бандити Порт Джаксън, само дето постройките тук бяха дървени. Ами губернаторската къща! Как да заведе годеницата си да живее в такава порутена, паянтова, ужасно малка колибка? И то под крилото на оная простачка, госпожа Морган, излязла да го посрещне, издокарана в обичайната си премяна! Кинг смяташе да й покаже вратата — колкото по-скоро, толкова по-добре.

Настроението му не се подобри особено, когато научи, че домашните животни — а те не бяха никак малко, — с които по свой почин се бе сдобил в Кейптаун, не са понесли добре пътуването с „Горгона“ — на острова с „Атлантик“ бяха прехвърлени съвсем малко от закупените добичета: шепа овце, кози и пуйки, които беряха душа, и ни една-едничка крава.

О, всичко тук беше толкова занемарено и порутено! Как майор Рос бе допуснал неговата перла насред океана да падне толкова ниско? Но какво да очаква човек от един простак шотландец от морската пехота! Преизпълнен с мисълта за собствената си значимост, Кинг, у когото поне в момента надделяваше келтското, се запретна да върши големи дела, макар и да се беше отчаял, че остров Норфолк ще му даде тази възможност. Нали по душа си беше романтик, най-искрено бе очаквал да завари селище с население над хиляда и двеста души да изглежда точно както някогашното селце, където бяха живели сто четирийсет и седем души. Единственото обнадеждаващо нещо освен малката сладка Ана Джоузефа бе, че запасите му от портвайн бяха едва ли не неизчерпаеми.

Двамата с майор Рос, с когото бяха обречени да съжителстват най-малко няколко дена, се изгледаха на кръв, като псета, които се чудят кое ли ще надделее, ако се сджафкат. С присъщата си безпардонност майорът нито се извини, нито взе да се оправдава за окаяното състояние, в което се намира островът, и се ограничи само да преразкаже накратко онова, което бе изложено в документите и регистрите по-подробно. В трапезарията на губернаторската къща, където за жалост нямаше къде игла да падне, двамата се разминаха на косъм с бурната кавга благодарение на преподобния Джонсън, прословут, със своята тактичност, на неразлъчните Ана Джоузефа и Уили Чапман, на вкусните гозби, пренесени от госпожа Морган, и на няколкото бутилки портвайн.

Капитан Уилям Хил от Корпуса на Нов Южен Уелс направи всичко по силите си да съсипе и без това опетнената репутация на майор Рос, като изтипоса неколцина каторжници, подбрани лично от него, да свидетелстват под клетва пред преподобния Джонсън и лекаря господин Уилям Балмейн, дошъл да заеме мястото на Денис Консидън. Хил и Андрю Хюм се запретнаха да хвърлят кал по майора, който обаче се бранеше със зъби и нокти. На бърза ръка доказа, че каторжниците са негодници, подсторени от Хюм и Хил да лъжесвидетелстват. Битката неминуемо щеше да продължи в Порт Джаксън, но сега-засега воюващите страни обявиха временно примирие и се заеха да опаковат и разопаковат багажа по денкове и сандъци.

Ричард правеше всичко възможно да не се набутва между шамарите. Беше му много мъчно, че майор Рос си заминава, но далеч не бе сигурен, че иска да вижда как лейтенант — о, пардон! — капитан трети ранг Кинг заема мястото на майора. Каквито и недостатъци да имаше Рос, той при всички положения си бе реалист.