Сага за Австралия

Официално предаването на щафетата се състоя в неделя, тринайсети ноември, след службата, отслужена от преподобния Джонсън. Пред къщата на губернатора беше събрано цялото многобройно население, пред което бе прочетена заповедта за назначаване на капитан трети ранг Кинг. „Атлантик“ се канеше да отплава, „Кралица“ се изтегляше към Водопада — на заранта двата кораба щяха да вдигнат котва. Майор Рос се обърна към новия заместник-губернатор с молба всички задържани в затвора каторжници са бъдат освободени, а на наказаните за едно или друго провинение да бъде простено, Кинг великодушно прие.

— Остава само да се целунем — каза майорът на Ричард, когато множеството започна да се разотива. — Поразходя се с мен, Морган, но нека жена ти избърза напред с Джоуи.

„Късметът не ме напуска“, помисли Ричард и кимна на Кити — да тръгва без него. Съвсем наскоро се беше споразумял с Рос да наеме като черноработник и момче за всичко Джоузеф Лонг, който имаше да излежава четиринайсетгодишна присъда и щеше да струва на Ричард десет лири стерлинги, годишно. Бе умувал дълго и накрая беше решил, че простодушният верен Джоуи е за предпочитане пред доста други. Мнозина сред новопристигналите бяха обущари, затова майор Рос на драго сърце се раздели с Джоуи. Тази промяна в занятието бе добре дошла и за Джоуи — капитан трети ранг Кинг надали бе забравил как му е съсипал най-хубавия чифт обуща.

— Радвам се, че имам възможност да ви пожелая на добър път, драги ми господине — подхвана Ричард, както крачеше бавно. — Ще ми бъде много мъчно за вас.

— Не мога да ти отговоря със съвсем същия комплимент, Морган, но трябва да ти призная, че винаги ми е било приятно да виждам лицето ти и да слушам какво ми казваш. Ненавиждам острова точно колкото Порт Джаксън, или Сидни, или както там им е хрумнало да го наричат. Ненавиждам и каторжниците. Ненавиждам пехотинците. Ненавиждам и тъпата Кралска флота. Задължен съм ти, задето ми препоръча жена си, оказа се точно каквато ми я описа — отлична къщовница, при това не се опита нито веднъж да ме прелъсти. Признателен съм ти и за дървения материал, и за рома. — Рос млъкна, позамисли се, сетне добави: — Ненавиждам и ония негодници от Корпуса на Нов Южен Уелс. Със сигурност ще си платят, и то с лихвите, не се и съмнявай в това. Идеалистите от флотата ще пуснат в тоя край на света глутница вълци, вълци, предрешени като войници от Корпуса на Нов Южен Уелс, към които, подозирам, ще се присламчат и вълците сред пехотинците, например онзи никаквец Джордж Джонстън. И те като мен пет пари не дават за каторжниците и за селищата, където са заточени, аз обаче ще се прибера в Англия без пукната пара в джоба, докато те ще се върнат богати като крезове. И то благодарение главно на рома, помни ми думата. Ще забогатеят за сметка на дълга, честта, краля и държавата. Помни ми думите, Морган! Точно така ще стане.

— Не се и съмнявам, драги ми господине.

— Гледам, жена ти чака дете.

— Да, уважаеми господине.

— Добре, че се изнесе от Артъровия дол, при това се сети сам да го направиш. Няма да си имаш ядове с господин Кинг, той няма как да не признае сделките, които съм сключил като законно назначен заместник на негово превъзходителство губернатора. Помилването ти, разбира се, трябва да бъде одобрено и от губернатора, но присъдата ти бездруго изтича след броени месеци, а и не виждам причини губернаторът да не те обяви за свободен гражданин. — Рос спря. — Ако този тънещ в безпросветен мрак остров все пак постигне някога нещо, то ще е благодарение на хора като теб и Нат Лукас. — Той протегна ръка. — Сбогом, Морган.

Ричард примигна, за да сдържи сълзите, навлажнили очите му, и стисна с все сила ръката на майора.

— Сбогом, майор Рос. И всичко хубаво!

„Това е само половината работа — помисли си, сломен от мъка, докато бързаше да настигне Кити и Джоуи. — Тепърва ми предстои да свърша другата половина.“

Това стана, когато „Кралица“ започна да разтоварва каторжниците и багажа първо при Водопада, после и в залива Сидни, а Ричард се хвана да работи на трионите с нов човек, понеже Били Уигфол си заминаваше. Току подвикваше на мъжа долу в ямата поне от време на време да поглежда към него. След като отрязаха ствола, сложен напреки на ямата, Ричард вдигна очи и що да види — на хвърлей стоеше капитан трети ранг Кинг, издокаран във флотската униформа с лъскави сърмени ширити. Смъкна парцалите от ръцете си, отиде при него и изкозирува.

— Толкова ли е наложително, началникът на секачите да работи на равна нога с тях? — попита Кинг и погледна със страхопочитание гърдите и плещите на Ричард.

— Не искам да губя форма, драги ми господине, пък и така подчинените ми разбират, че все още съм по-добър от тях. Сега всички секачи работят добре, ръководят ги свестни хора. Тук, на тази яма — третата, която наредихте да се изкопае, помните ли, драги ми господине, понякога и аз хващам триона.

— Честен кръст, изглеждаш много по-добре, отколкото когато си заминах, Морган. Доколкото разбрах, си бил помилван и вече си свободен гражданин.

— Точно така, уважаеми господине.