Сага за Австралия

На дъното на кутията за шапки се мъдреше дебело писмо, чийто печат с инициалите „ДТ“ и пачето перо си стоеше цял-целеничък, макар че отпечатъците от пръсти по хартията издаваха недвусмислено как някой го е опипвал и проверявал най-внимателно. Точно тогава Ричард проумя кой и защо му е бърникал в сандъка. Някой високопоставен служител от Държавното хранилище в Порт Джаксън го беше отварял да търси златни монети. Ако беше намерил, те тутакси щяха да идат в държавната хазна, закъсала не на шега за злато. Ричард знаеше, че в сандъка наистина има златни монети, макар, съдейки от състоянието му, да се съмняваше, че са ги намерили. Високопоставените чиновници бяха лишени от въображение.

Намери градинарската книга на Джетро Тъл, както и второто издание на „Енциклопедия Британика“, десетина тритомни романа, цяла купчинка от списанието на Феликс, Фарли, издавано в Бристъл, и тесте лондонски вестници, творби от Джон Дън, Робърт Херик, Александър Поуп, Ричард Драйдън, Оливър Голдсмит, още от томовете от посветения на Рим шедьовър на Едуард Гибон, няколко парламентарни доклада, пакет от най-хубавата хартия, още стоманени писци, шишенца мастило, опиумна и други тинктури, отвари за освежаване, слабителни и хапове за повръщане, бутилчици с какви ли не мазила и мехлеми и десетина хубави калъпа за леене на свещи.

Кити подскачаше от крак на крак, малко разочарована, че в сандъка има книги, а не сервиз за хранене на Джосая Уеджуд

68

, инак обаче бе много доволна, понеже и Ричард бе доволен.

— От кого е?

— От един много стар приятел, Джем Тисълтуейт. И роднините ми в Бристъл са добавили някои неща — отвърна Ричард. — А сега ще прощаваш, Кити, но ще седна на прага, за да прочета писмото на Джем. Стивън ще дойде да вечеряме заедно и тогава ще ви кажа и на двамата новините.

Кити бе смятала днес да хапнат хляб и салата, но по случай колета сложи на трапезата задушено осолено свинско и поръсени с черен пипер бухтички — месото беше много крехко, да си оближеш пръстите, беше от прасе, което сами бяха отгледали и бяха заклали съвсем наскоро.

Щом видя шапката, Стивън се запревива от смях, настоя да я сложи на Кити и завърза артистично фльонгите.

— Опасявам се — отбеляза той все така през смях, — че не ти носиш шапката, а тя носи теб.

— Знам — отвърна уж надуто младата жена.

— Как са вашите? — попита Стивън, след като махна шапката.

— Всички са добре, само братовчедът Джеймс — аптекарят, е закъсал нещо с очите, почти не вижда — отвърна натъжен Ричард. — Синовете му са поели аптеката и складовете, а той се е изнесъл с жена си и с двете си щерки — стари моми, в много хубава къща недалеч от Бат. Баща ми пък се е преместил в кръчма „Камбаната“ на две крачки от старата пивница, понеже Задругата отново се е впуснала в поредната си строителна оргия и е съборила „Гербът на Купър“. Най-голямото момче на брат ми е с тях — слава богу! А братовчедът Джеймс — свещеникът, бил много радостен, защото станал каноник на катедралата. — По лицето му мина сянка. — От хората, които познавам, е умрял само Джон Тревилиън Сийли Тревилиън, издъхнал от лакомия. Виж, така и не разбрах за какво точно се е полакомил толкова.

— Все тая за какво, важното е, че се е махнал от лицето на земята — рече Стивън, който знаеше цялата история от игла до конец.

— Има и най-различни други новини. Във Франция наистина е избухнала революция и монархията е смъкната, макар че кралят и кралицата още били живи и здрави. За огромна изненада на Джем Съединените американски щати още не са се разцепили и не само това, ами били съставили крайно радикална писмена конституция и бързо си връщали парите. — Ричард се подсмихна. — Според Джем жабарите се били вдигнали на бунт по една–единствена причина — заради калпака на Бенджамин Франклин. Какво още пише ли? — Той разлисти писмото. — А, ето:

„За разлика от американците, които подходиха научно към изграждането на система за парламентарен контрол и уравновесяване на силите, французите решиха да карат през просото. Там, където законът мълчал, логиката щяла да си каже тежката дума. Но понеже французите не знаят що е логика, предричам, че републиканското управление във Франция ще се задържи ден до пладне.“

— Прав е човекът.

Кити само местеше поглед от единия към другия и не разбираше много-много какво си говорят, но бе неописуемо щастлива, задето Ричард и Стивън са погълнати от неща, ставащи в хубавия край на света.