Сага за Австралия

— През 1788 година кралят се поболял не на шега и някои елементи се опитали да наложат принца на Уелс за регент, но кралят взел, че оздравял и наш Джордж останал с пръст в уста, затънал до гуша в дългове. Все така отказвал да се венчае за жена като за него и продължавал да е влюбен до полуда в римокатоличката госпожа Мария Фицхърбърт.

— Религията и религиозните различия — въздъхна Стивън — са най-голямото проклятие за човечеството. Защо не си живеем живота и не оставим и околните да го живеят, както сметнат за добре? Да вземем Джонсън. Рече и отсече: каторжниците да се женели помежду си, но така и не им даде възможност на хората да се опознаят — развратът си е част от опознаването. Но карай! — След изблика на гняв той се овладя и смени темата. — Ами Англия?

— Господин Пит продължавал да си разиграва коня. Данъците били_скочили до небесата. Облагали дори вестниците и списанията, че й рекламата — по два шилинга и шест пенита, независимо от размера. Джем пише, че така малките дюкянчета и предприятия се видели принудени да се откажат от рекламите на стоката си и били разчистили терена за едрите акули.

— А Джем пише ли нещо повече как първият помощник-капитан и екипажът на „Дар“ са се вдигнали на бунт и са натоварили на лодка лейтенант Блай? Всички говорят само за бунта на „Дар“, а не за Френската революция — уточни Стивън.

— О, мен ако питаш, всички подпитват за метежа на „Дар“, понеже екипажът е предпочел хубавиците на Отахеити пред хлебното дърво.

— Дума да няма. Но какво все пак пише Джем? Това е нечуван скандал, доколкото разбирам, в Англия само за това говорят. Разправят, че и Блай не бил вода ненапита.

— От писмото излиза, че го обвиняват най-вече, че е тръгнал да бие толкова път до Отахеити и до проклетото хлебно дърво главно защото е смятал да го пробутва като евтина храна на робите негри в Западна Индия — поясни Ричард и отново взе да разлиства страниците. — А, ето… Стилът на Джем е неподражаем, по-добре чуйте направо какво пише той:

„Лейтенантът пехотинец на име Уилям Блай е венчан за жена от остров Ман, която по една случайност е племенница на Дънкан Камбъл, собственик на плаващите затвори. Връзката е много заплетена, но няма да се учудя, ако именно чрез господин Камбъл Блай се е запознал със сър Джоузеф Банкс, проявил изострен интерес към често одумваното пътешествие до Отахеити с цел беритба на хлебно дърво. Онова, което ме хвърля в див възторг, е кръвосмесителната природа на крайния резултат от тази експедиция, събрала като в брак Кралската флота и Кралското общество. Камбъл продал на флотата един от корабите си — «Витея». Флотата пък го прекръстила на «Дар» и назначила мъжа на племенницата на Камбъл — Блай, за главнокомандващ и за интендант на «Дар». Заедно с Блай отплавал Флечър Крисчън, също родом от Ман, от семейство с кръвна връзка с жената на Блай и племенница на Камбъл. Крисчън бил заместник-главнокомандващ, но нямал назначение от флотата. Те двамата с Блай плавали заедно и преди и си били направо неразлъчни, както приляга на двама обратни. Но млъкни, сърце!“

— Ей я Англия като на длан! — каза Стивън, след като се поокопити от поредния пристъп гръмогласен смях. — Където се обърнеш, шуробаджанащина, подправена за вкус с кръвосмешение.

— Какво е кръвосмешение? — поинтересува се Кити, която вече си беше изяснила какво е обратен.

— Полово сношение между много близки кръвни роднини — отвърна Ричард. — Най-често между деца и родители, сестри и братя, между вуйчовци, чичовци и лели, от една страна, и техните племенници.

— Ух! — потрепери Кити. — Но не виждам каква е връзката с бунта на „Дар“. — Това, Кити, е литературен похват, казва се ирония — намеси се Стивън. — Какво още пише Джем?