Сага за Австралия

Ричард намери местенце, осветено добре от пълната месечина, и се зае да разсича сандъка с длетото и малкото чукче, като внимаваше да удря тихо. Така си и знаеше — щом махна дебелата външна дъска, между нея и вътрешната зейна пролука, запълнена с бял памучен плат, какъвто използват за превръзки. След броени минути целият сандък се бе превърнал в купчина трески, а Ричард бе събрал сто лири стерлинги в златни монети. Смъкна си панталона, струпа монетите отгоре по средата, събра насечените дръвца, сложи панталона върху тях и се върна в къщата. Кети твърдеше, че му вървяло не защото бил късметлия. Лично той не знаеше дали тук става въпрос за късмет или за Божия благодат. Макар че всъщност нямаше голяма разлика.

Докато бе строил къщата, беше помислил и за скривалище: в дъното, при стената откъм западния склон бе избрал напосоки една от каменните подпори и бе оставил мястото в средата кухо. За това не знаеше никой, никой нямаше и да узнае. Ричард отброи двайсет от монетите, а останалите осемдесет пъхна в скривалището, после се върна на пръсти в стаята и си легна. Кити промърмори, измърка, Мактавиш заудря с опашка по завивките. Ричард помилва кучето, притегли Кити, която лежеше с гръб към него, до себе си, помилва я по хълбока и затвори очи.

На заранта, когато той отиде на работа, кутията с шапката още си беше на стола и сякаш гледаше укорно Кити, докато тя шеташе из къщата, бършеше прах, переше, подреждаше книгите, приготвяше продуктите за студения обяд — беше твърде горещо да обядват топла храна. По едно време младата жена си помисли, че може да вземе Джоуи и да отскочи до Сидни. Искаше й се да намери Стивън и да го покани на вкусна вечеря.

Божичко, колко грижовен беше тоя Ричард, мислеше за всичко! Беше струпал остатъците от сандъка в купчинката с подпалки отстрани на входната врата, беше ги насякъл така, че огънят веднага да се разгори. Сега обаче беше още топло да се пали печката, затова Кити реши да изчака да се свечери и чак тогава да опече хляба. Вече беше излязла навън, когато отново се сети колко добър е Ричард и се обърна към стаята да погледне кутията с шапката. Въздъхна, върна се, взе я и се отправи към пътя за Куинсбъро. Джоуи сечеше борове. Ричард беше решил да изсече почти цялата гора при Моргановия поток, та догодина през юни да засее доста декари с пшеница и царевица. Джоуи не го биваше да бичи, но умееше да сече. Макгрегър из лая да го предупреди, че се задава Кити — докато кучето стоеше на пост, нямаше опасност някое от дърветата да падне не където трябва.

— Джоуи, имаш ли нещо против да дойдеш с мен до Сидни?

Запъхтян, добрякът я погледна с обожание и кимна, без да проронва и дума. Грабна ризата, метната на близкия клон, облече я радостно и двамата тръгнаха към баира Джордж, следвани по петите от Макгрегър и Мактавиш, които въртяха щастливо опашки.

— Имам малко работа в губернаторската къща — поясни Кити, — през това време ти намери господин Донован и го покани на вечеря. Ще те чакам тук. И не се шляй!

В къщата на заместник-губернатора кипеше усърден труд — вътре беше пълно с хора, които майсторяха, променяха и добавяха едно или друго, Нат Лукас даваше нареждания, а останалите начаса му се подчиняваха. Само някой много глупав каторжник би се помайвал, ако са го пратили да работи в къщата на командващия, а колкото и да е изненадващо, глупаците сред каторжниците се брояха на пръсти. Ремонтът беше само временен изход от положението — капитан трети ранг Кинг все още не бе решил дали къщата да остане тук, на този хълм, или да я премести на баира, където според Ричард навремето се били намирали първите ниви на острова. Кити не бе идвала досега в дома на заместник-губернатора и не знаеше дали като каторжничка трябва да търси задния вход, или да мине през парадния, обърнат към морето.

— Кого търсиш, котенце? — попита Нат Лукас.

— Госпожа Морган.

— В кухнята е. Мини отзад — обясни той, сочейки, и й намигна.

Тя заобиколи къщата и отиде в пристройката, служеща за кухня.

— Госпожо Морган?

Съсухрената, облечена в тъмни дрехи жена при печката се обърна, черните й очи се разшириха, младичката каторжничка, която белеше картофи на масата, остави ножа и зяпна от учудване. Лизи отиде при масата със залитане, което се стори странно на Кити, и сръчка момичето.

— Хайде, излез да ги белиш отвън! — тросна й се тя. Сетне се обърна към Кити: — Какво искаш, драга ми госпожо?

— Нося ти шапка.

— Шапка ли?

— Да. Хайде, виж я. Великолепна е.