САКАТИЯТ БОГ

– Всъщност да де. – Шурк посочи напред. – Забелязани сме от ето онзи кораб и сега той се носи право към нас. Не е Трон на войната. Колансийски, предполага се.

Принцесата се добра до капитана с леко клатушкане.

– Олеле! Това е кораб на Ассаил. Вероятно го командва най-малкото низш Разводнен. Изводите, разбира се, са крайно обезпокоителни.

– Например къде е перишката флота ли?

– Точно така. И ако това не е достатъчно тревожно, опасявам се, че днес бях ангажирана в изтощителни ритуали. Ако се наложи да се бием, няма да съм от голяма полза. Вече сме преживявали опасността, налагана от Форкрул Ассаил, както от физическата им мощ, така и от магията на гласа им.

– Нямам нужда от напомняния, ваше височество. И макар да се оказах неподвластна на тази магия, същото не може да се каже за екипажа ми. Та толкова с криенето на един нож, ваше височество.

– Хм. Разполагаме със слугинята ми в края на краищата.

Шурк погледна жената и си спомни атаките й срещу сестра Справедливост.

– Не се справи много добре срещу Чиста, ваше височество.

– Е, кръвта на висш Разводнен Ассаил е, мм, разводнена и не е чак толкова силна. Все едно, остава да видим как ще се разиграе това. Междувременно, капитане, позволете ми да предложа първият помощник да събере екипажа ви и да се отправят към трюма.

– Скорген, отведи ги долу и да стоят кротко.

– Да, капитане.

Корабът на Ассаил приличаше на скелет. Виждаха се два вида дърво, едното костенобяло, другото – мътно черно. Беше с тесен корпус, висока кърма и само с две мачти, така че Шурк предположи, че е строен за каботажно плаване. Буря в открито море щеше да го обърне. Беше почти два пъти по-голям от „Вечна благодарност“ и Шурк прецени, че трябва да има около седемдесет моряци и двайсетина морски пехотинци. Когато корабът подходи към левия борд на „Смърт“, тя пристъпи до перилото и вдигна глава. Отгоре я гледаше висока призрачна фигура с двама телохранители с дълги ризници и шлемове от двете й страни.

Зад гърба й принцеса Фелаш рече:

– Миличка, тези десантчици.

– Да, ваше височество? – отвърна слугинята.

– Капитане?

– Да, ваше височество?

– Защо не ги попитаме какво искат?

Шурк се извърна да погледне принцесата. Преди да успее да каже нещо обаче откъм кораба на Ассаил се разнесоха викове, тя погледна натам и видя как слугинята се изкатерва през борда му. „Мамка му, как не го видях този скок!?“ Корабът на Ассаил бе на почти шест разтега.

– Принцесо, какво прави тя?

Слугинята се прехвърли през перилото. Палубата бе на болезнени за окото шарки от черно и бяло дърво, като натрошена мозайка. Шестима морски пехотинци с шлемове и дълги ризници стояха до главната мачта и вече вадеха тежки извити мечове.

Полукръвният командир Ассаил носеше пищно украсено наметало от дебела промазана вълна, тъмносиньо. Златни гривни стягаха дългата й шия, а главата й бе обръсната и ъгловатите плочки на черепа й изпъкваха. Беше невъоръжена. Обърна се към нея с изражение на насмешлива изненада и вдигна ръка, за да спре войниците си.

Слугинята се огледа и забеляза следи от претърпени наскоро щети – повечето такелаж бе разкъсан и палубата бе осеяна с купища въжета. Поне двайсетина моряци работеха по възстановяването.

– Уведоми своя капитан – заговори полукръвната Ассаил, – че тъй като е нарушила териториални води, е длъжна да се подчини на законите на Висш Коланси. Аз съм Низша Разводнена Непримирима, Инквизитор на Южния флот.

– То пък един флот – подхвърли слугинята.

Инквизиторът примига.

– Внезапна буря временно ни разпръсна. Та да продължа посланието си до капитана ви: тя и екипажът й, включително всички пътници, трябва да приемат отсъждане.

– Под „отсъждане“ избиване ли имаш предвид?

Светлокожата жена се усмихна и усмивката сякаш огъна двете страни на лицето й леко навътре.

– Прогласът на Възмездието бе осветен. Продължаваме задачата.

– Това ли е съдбата и на перишите?

– Вашият кораб не е перишки. – Полукръвната се намръщи. – Долавям враждебност от кораба ви… а онова дебелото момиченце с лулата е маг, нали? Нея ще отсъдя първа.

Слугинята се върна до перилото, наведе се над него и подвикна:

– Ваше височество, има леко увъртане тука относно перишите. Май ще се окажете права.

– Нещо друго, които би могло да е важно? – попита Фелаш.

– Не, ваше височество. Просто искат да ни избият.

– А, добре. Продължавай.

Низшата Разводнена заговори:

– Не посягай за оръжията си. На колене. За всички вас изцеряването на света започва с вашата смърт. Сред всички причини да се умре има ли друга по-достойна от тази? Бъди благодарна, че придаваме смисъл на твоя край. На колене.

Слугинята поклати глава.

– Една Чиста вече го пробва това. Хвана ме неподготвена… за миг-два. Не можеш да командваш волята ми.

А след това се задвижи, доста по-бързо, отколкото очакваха. Ръцете й се стрелнаха напред, удариха двамата телохранители в гърдите и ги изхвърлиха през борда. Слугинята приклекна, избегна атаката на Низшата, изрита я във втората става на левия крак и той се огъна между коляното и глезена. Тя се олюля, а слугинята се шмугна покрай нея и се извъртя мълниеносно срещу шестимата морски пехотинци.