САКАТИЯТ БОГ

– Смъртен меч Кругава застана пред адюнкта Тавори и положи меча си в ръцете й. Пред нея, Чист, ние не коленичихме.

– Сестра Благоговение ви принуди да коленичите, помпозен глупако!

Ерекала кривна глава.

– Нима?

– Вие се съпротивлявахте!

– Чист, защо да се съпротивляваме? Забравяте, че ние дойдохме при вас, а не обратното.

Спокойствие му обърна гръб. Изпи и втория бокал.

– Утре удвояваме скоростта, командире. Ще ударим чуждестранната армия – убийците на сестра Опровержение. А вие, перишите, ще се хвърлите в битката и ще се биете, и няма да отстъпите. Дори да струва живота на всеки един от вас, врагът ще бъде унищожен.

– Точно така – отвърна Ерекала.

– Свободен сте.

Ерекала нахлузи шлема си и напусна палатката.

Сестра Благоговение закрачи по билото над спеклата се вече орна земя. Виждаше къде брат Усърдие бе разположил каменни ограждения, гнезда на стрелци с арбалети, проходи и траншеи. Виждаше как е замислил да вкара противника в чувал до мъртвата зона. Тук бяха само предните ешелони и инженерният корпус на армията на Изповяданите. Другите бяха по-близо до града, където тиловите части можеха лесно да ги осигуряват.

„Каква армия. Петдесет хиляди само за това сражение, твърди брат Усърдие. А скоро ще дойдат още Сиви шлемове на Периш. Пет хиляди тежка пехота, фанатизирани и изцяло подчинени на желанието ми – и на брат Усърдие. А около Шпила – още двадесет хиляди, окопани. Що за враг би се опълчил на това?“

Видя напред командира си, обкръжен от офицери и вестоносци. Колкото и да беше стар, брат Усърдие сякаш бе свалил от годините си покрай предстоящата битка. Щом се приближи, чу думите му към офицерите.

– … ще гладуват – добре знаем колко неплодородни са южните земи. И изтощени, ще заложат всичко на едно хвърляне на зара: единствено, решително, отчаяно настъпление. Трябва само да ги задържим, докато енергията им се изразходи, защото щом свърши силата им, няма да имат нищо в резерв. И тогава, и само тогава, ще настъпим. А, сестра Благоговение. Добре сте дошла.

– Брат Усърдие. Всичко, което виждам тук, ме радва.

Той кимна признателно.

– Сестра, има ли някаква вест от сестри Смирение и Справедливост?

– Не, но това не ме безпокои особено. Всъщност доста добре можем да се справим и без тях.

Той се намръщи, но кимна мълчаливо.

Отдалечиха се от офицерите.

– Брат Усърдие – заговори тя, докато оглеждаше подготвителните дейности, – наясно съм за защитата на Шпила и за тази ваша главна армия. Къде са резервните ни войски?

– Сестра Свобода и брат Гроб командват двайсет хиляди колансийска пехота, разположени на десет левги на запад. В тяхна подкрепа брат Възвишеност командва петнайсет хиляди помощни Изповядани. Тези обединени сили са разположени така, че или да реагират на пробив от страна на врага, държащ крепостта, или да ударят на юг и да влязат в бой с идващия насам враг – в случай, че предвидим необходимост от тях, каквато не предвиждам. – Млъкна и Благоговение видя, че вниманието му е насочено надолу по склона, откъдето бързо се приближаваше ездач.

– Идва вест – рече тя. – Спешна.

– От южните ми външни патрули, сестро.

Конят на Изповядания бе плувнал в пяна и когато ездачът дръпна юздите, се олюля и едва се задържа на крака. Мъжът, подгизнал от пот, слезе и застана пред Усърдие.

– Инквизитор… – почна задъхано.

– Момент – спря го Усърдие. – Виждам, че си препускал бързо, Изповядан, а такива усилия изтощават несъвършените ви тела. Съвземи се и когато си готов, започни.

Мъжът вдиша дълбоко десетина пъти, после заговори:

– Инквизитор, предавам донесение. Шест дни на юг, приближава се армия.

– Големината на тази армия?

– Може би седем хиляди, Инквизитор.

Усърдие махна на един от офицерите си да се приближи.

– Разводнен Хестанд, подгответе един конен ескадрон и пълен обоз – вода и храна за поне три легиона. Трябва бързо да пресрещнем армията, идваща в момента от юг. Тези чужденци са наши съюзници, сухопътният елемент на Сивите шлемове на Периш. Отнесете се към тях с уважение, Хестанд, в името на живота ви.

– Слушам, сър. Ще занеса ли послание от вас?

– Едно просто „добре дошли“ ще е достатъчно, докато се срещнем лично. Те обаче със сигурност ще имат сведения за вражеското разположение и това искам да чуя незабавно. Вземете със себе си пълен кадър вестоносци и коне.

Разводненият отдаде чест и напусна.

Сестра Благоговение въздъхна.

– Скоро значи. – Помълча, след това заговори: – Трябва да е ясно, братко, че Сърцето трябва да се пази над всичко друго. Знаем добре, че боговете се сбират и че със сила или хитрост ще се опитат да ни отнемат този орган. Не успеят ли, ще се опитат да го унищожат.

– Никой не може дори да се надява да се доближи, сестро. Силата на Акраст Корвалайн им се опълчва и така ще бъде. Единственият възможен път до Сърцето е чрез смъртните им слуги.

Тя обаче се боеше, че нещо й се губи. Нещо… съдбоносно.

– Аз ще бъда при Сърцето. Няма да го оставя.

– Разбрано, сестро Благоговение. Така ще имате прекрасна гледка към сражението тук и бихте могли да разпознаете победата ни на бойното поле преди самите нас.