САКАТИЯТ БОГ

– Но ако видя поражение, братко, със собствената си ръка ще унищожа Сърцето.

– Благоразумно.

„Достатъчно ли е? Какво друго мога да направя? И защо… защо това внезапно безпокойство?“ Загледа се на юг, присвила очи.

– Защо, братко, се натъкваме сега на такава съпротива? Още година, може би две, и Акраст Корвалайн ще е с такава мощ, че да господства над този свят. И тогава бихме могли да развихрим праведен съд над всяка земя, в очистителен гняв.

– Падналия бог им е влял сила, сестро Благоговение. Не можем да определим как точно, след като е окован и отслабен, но оставам убеден, че тъкмо той е зад тази игра.

– Може би е точно така, както трябва да е – разсъди тя. – В края на краищата веруюто му не е ли самата антитеза на нашето? Несъвършеното, безпомощното и безнадеждното… дръзва да се опълчи на святото съвършенство. Нищият духом срещу несломимия духом, ощетеният срещу съвършения. Това, което ме изумява, брат Усърдие, е дързостта им да мислят, че биха могли да ни надвият! Преди да са се появили още, ами, заради самите си съмнения и взаимно недоверие те вече са загубили.

Мършавото лице на Усърдие се сви в лека усмивка.

– „В една война между фанатици и скептици фанатиците печелят винаги.“ – Видя, че тя се намръщи, и сви рамене. – В дворцовите подземия, сестро, архивистите ни се натъкнаха на древен ръкопис на Джагът. „Лудостта на Готос“. Отделих време да се запозная лично с особената му перспектива.

Тя му отвърна с гримаса.

– Фанатизмът, брат Усърдие, е убежище за заблуди. Макар за други да изглеждаме не по-различни от фанатици, все пак сме фундаментално различни, защото каузата ни е справедливост отвъд нас самите, отвъд нашата раса дори. И при все че ние, Форкрул Ассаил, можем само да се домогваме до съвършенството, справедливостта е извън нас и съвършенството й не може да бъде оспорвано.

– „Когато от мъдростта капе кръв, глупците триумфират.“

Благоговение го погледна рязко.

– Разпоредете се тези ръкописи да бъдат изгорени, брат Усърдие. Това е заповед, не молба.

Той се поклони.

– Ще бъде сторено незабавно, сестро Благоговение.

– И не желая да чувам повече за тази „Лудост на Готос“, ясна ли съм?

– Да, сестро Благоговение. Простете ми.

Бедрата й потръпваха от старата болка. „Стигнахме чак дотук. Но най-сетне спираме и даваме отпор. И се превръщаме в опорната точка на света. А къде ще се намери справедливостта, ако не на опорната точка?“ От работните групи се вдигаха облаци прах и се носеха над позицията им. Щипането в очите и горчивият вкус в устата я принудиха да се обърне.

– Продължавайте, брат Усърдие.

Залегнал в изсъхналите треви и загледан в огромния лагер, проснал се долу в равнината, Сторми изруга тихо, бръкна под корема си и измъкна острия камък, който му убиваше. Геслер до него се почеса по носа и рече:

– Зловещо изглежда, а?

Отряд периши бяха подкарали свои другари – обезоръжени и по долни дрехи – към един изкоп, от който копачите вече излизаха. Накараха ги да застанат в редица пред изкопа и да коленичат. Блеснаха мечове. Главите се изтъркаляха и телата паднаха.

– Това обяснява защо Бент и Роуч се побъркаха вчера над ония могили – изсумтя Геслер.

Сторми въздъхна.

– Ако практикувахме това, вместо да спорим непрекъснато, Гес, вече щяхме да сме се убили един друг хиляда пъти.

– Някои мразят, когато забавлението свърши.

– Именно.

– Слушай – заговори Сторми след малко. – Набутахме се в тези говна – трябваше да направим както казва Гу’Рул и да ги изколим всички, като почнем с Танакалаян.

– В най-лошите си моменти Кругава сигурно щеше да се съгласи. Ако не я държахме изкъсо, рано или късно щеше да слезе долу и да го направи лично – измърмори Геслер. – Но все пак е погрешно. Не е… тактическо.

– О, хайде пак. Върховен Първи Юмрук Меч Фукльо Геслер Велики пак ни говори за тактика. Ще се обзаложиш ли, че останалите периши не чакат вече в столицата на Ассаил? Тъй че вместо да свалим пет хиляди Сиви шлема тук и сега, ще трябва да свалим два пъти повече след седмица. Какъв тактически смисъл има в това?

– Кругава смята, че може да ги освети, Сторми. Но сега не е моментът.

– Тя мисли, че и слънцето залязва в задника й всяка нощ и излиза от устата й всяка сутрин. Тя е смахната, Гес. Виждаш го, нали? Луда е като котка с пет очи и един мустак…

– Тихо… коя е онази там?

– Коя? Къде?

– Онова момиче.

Сторми замълча и се загледа. Видя как Танакалаян се приближи към момичето и се слиса, когато коленичи пред него. Бяха твърде далече, за да ги чуе, но ако се съдеше по жестовете й – сочеше към траншеята, където бяха хвърлили телата и главите, – беше недоволна от нещо. И четеше конско на онова изменническо говно.

– Тя трябва да е – рече Геслер. – Онази, за която ни каза Фейнт.

– Дестраянт – изсумтя Сторми. – Но въпросът е как, в името на Гуглата, се е озовала тук?

– През лабиринт. Изплюта е от Вълците.

– Ако Кругава ще трябва да се разправя с някого, ще е тя.