САКАТИЯТ БОГ

– Не сме изправени пред проблем на вярата. Едва ли дори Аномандър е можел да предвиди, че Древните богове ще са толкова отчаяни, толкова отмъстителни.

– И точно това ме безпокои – призна Силхас Руин. – Не можем да допуснем, че всички Древни богове са се съгласили с освобождаването на дракона Отатарал.

– Има ли значение?

– Не съм сигурен.

– Ще съжали ли някой от тях за унищожението им? Съмнявам се. Щом децата им си отидат, тяхното възкресение е гарантирано.

– За да наследят какво, Тюлас?

– Те очакват Елейнт да убият Коурабас. Изискват го всъщност.

– Трябва ли да ги удовлетворим?

Тюлас Остригания помълча. Лицето му, отнесено в смъртта, беше безизразно, очите – затворени врати.

– Приятелю, какъв избор имаме? Ако Коурабас оцелее, това селение ще умре и ще бъде първото от много.

– И ще остане земя без магия. Но дори в такива места животът ще се върне.

– Не можем да сме сигурни в това. При все че сме изследвали тайните на магията, все още знаем малко. Реели сме се над безжизнена плът… виждали сме какво става, когато всичко е наистина оголено.

Силхас Руин изгледа приятеля си за миг, а след това се наведе и отправи взор към долината на юг.

– Лъжа ли се?

– За какво?

Силхас се сепна – не беше осъзнал, че го е изрекъл на глас.

– Брат ми добре познаваше Древните богове. Твърде често се сблъскваше с тях.

– Може би освобождаването на Драконъс бе неговият отговор на заплахата от страна на Древните богове.

„Драконъс.“

– И какво ще направи Драконъс?

– Не знам, но дори мисълта за това ме изпълва със страх. Добре знаем какво следва, когато гневът на Драконъс се събуди в пълната си сила – неговото решение може да се окаже по-лошо от проблема. Бездната знае, приятелю, виждали сме го лично. Все пак, след като попита… Не знам. Драконъс… освободен. Кой може да му се противопостави сега, след като брат ти е мъртъв? Не знам – този свят се е придвижил напред. Какво би направил той първо? Би подгонил и избил онези, които освободиха Коурабас. Винаги е взимал възмездието на сериозно.

Силхас Руин кимаше.

– А след това?

Немрящият воин сви рамене.

– Ще убие Коурабас?

– И ще остави свят пълен с Елейнт?

– Тогава… може би ще се отдръпне и ще гледа как двете първични сили се сблъскват и се бият, докато едната не победи… но толкова отслабнала, толкова разбита, че той ще трябва само да действа бързо и хладнокръвно. Може би точно това е поискал брат ти от Драконъс в замяна на свободата му.

Силхас Руин вдигна ръце пред лицето си и поклати глава.

– Доколкото познавам брат си, не е имало никакво искане. Имало е само даване.

– Какво терзае ума ти, приятелю?

– Това, че в освобождението на Коурабас има нещо повече, отколкото знаем. Че по някакъв начин, който все още не сме проумели, свободата на дракона Отатарал служи на по-висша цел. Коурабас е тук, защото трябва да е тук.

– Силхас… живите ти сетива са по-остри от моите мъртви. Колко Елейнт са дошли в този свят?

Белокожият Тайст Андий смъкна ръце от лицето си и погледна Тюлас Остригания.

– Всички.

Тюлас Остригания залитна и се обърна – сякаш всеки негов инстинкт настояваше да побегне, да се махне оттук. Където и да е. А после отново погледна Силхас.

– Коурабас няма шанс.

– Да, няма.

– Елейнт ще завладеят този свят – кой ще ги спре? Приятелю – ние сме без значение. Всякаква цел… свърши. Няма да се предам на Тиам обаче!

Внезапният му гняв накара Силхас да изправи рамене.

– И аз.

– Какво можем да направим?

– Можем да се надяваме.

– Какво имаш предвид?

– Казваш, че усещаш Хрътките на Сянката…

– Не близо…

– И ми казваш, че имат нов господар, узурпатора на Куралд Емурлан…

– Който не властва над нищо.

– Да. Все още не. Игра се разиграва тук – извън всичко, което мислим, че разбираме за положението. Казваш, че Хрътките се скитат. Въпросът, който трябва да се зададе, е: защо? Какво общо има Сянката с всичко това?

Тюлас Остригания поклати глава.

Силхас Руин извади от ножницата меча Хуст.

– Онзи узурпатор ми даде това оръжие, както ти казах. Виждаш ли острието? Ецвано с дракони. Но има нещо повече. Саможертвата на брат ми. Връщането на Майката Тъма.

– А сега Драконъс. Силхас – брат ти не може да е мислил да…

– Да, Тюлас. Ние децата бяхме толкова отговорни за станалото между Майката Тъма и нейния консорт, колкото всеки друг – дори Оссерк. Приятелю… те са задействали нещо. Аномандър, този Сенкотрон, дори Качулатия – и може би други богове, скрити от погледа ни, забулени завинаги.

– Драконъс никога няма да се върне при Майката Тъма – наистина ли вярваш, че онези рани изобщо може да се изцерят?