Скритият оазис

С лист хартия А4 беше отбелязано място към средата на книгата. Ангълтън отвори тома на това място и попадна на снимка на кафеникава глинена плочка, зле пострадала от ерозията и покрита с редове клиновидни знаци. Надписът отдолу гласеше:

„Плочка от дворцовия архив на Лугал-Загеси

(около 2375–50 пр.Хр.). Урук.

От колекцията на Н. Лихачов.“

Загледа се в снимката, после съсредоточи вниманието си върху листа А4. На него Броуди изключително старателно бе преписал клиновидните знаци от плочката или поне ония от тях, които бе могъл да разчете. По-долу бе нанесъл нещо, което Ангълтън реши, че е транслитерация на първоначалните форми, предадена фонетично с латиница. А още по-долу — тук Ангълтън отново гадаеше, макар предположението му да изглеждаше разумно — имаше директен превод на английски с многоточия за неясните или зацапаните клиновидни знаци и добавени в скоби догадки или въпросителни знаци до думите, за чието значение Броуди се бе колебал:

„… на запад след калам (Шумер) и отвъд хоризонта… голямата река артиру (Итеру / Нил) и земите на каммутута (Кемет / Египет)… 50 дана от буранун (Ефрат?)… с изобилие от… говеда, риба, пшеница, гешнимбар (финикови палми?)… град на име манарфур (Менефер / Мемфис?)… цар, който управлява всички… с голям страх от враговете заради… тукул (оръжията?) говори… от ан (небесата / небето?) под формата на лагаб (камък?) и ги повежда в битка начело на царската армия… бил (изгаря?) с ослепителна светлина и ухуб (заглушава?)… болка и прилошаване… С това оръжие враговете на каммутута от Севера са унищожени и от Юга са унищожени… Изтокът и Западът са превърнати в прах, така че техният цар владее всички земи около артиру и никой не може да му се опълчи, нито някога да го победи, тъй като в ръцете му е митум (боздуганът?) на боговете… най-страшното оръжие на света… пазете се и никога не тръгвайте срещу царя на каммутута, защото в гнева си той ще… до пълно унищожение.“

Прочете текста няколко пъти, без изобщо да разбере за какво става дума.

— Странни дивотии за скали и оръжия — записа в диктофона си, като тръскаше смаяно глава за нещата, които хората намират за интересни. Помълча за миг и добави: — Навярно няма отношение към работата.

Върна листа на мястото му, затвори книгата и я намести върху попивателната, за да изглежда точно както я беше заварил. Огледа стаята за последен път. Постави подслушвателните устройства — едно в телефона, второ зад рафта с книги и трето под канапето в хола — и излезе от апартамента. Беше останал там почти деветдесет минути и според неговите пресмятания самолетът на Броуди още не беше изминал и половината път до Кайро. Добра и прецизна работа, помисли си. За това му плащаха. Тъкмо по тази причина беше най-добрият.

16.

Дакла

— Алекс никога не би си направила инжекция сама. При никакви обстоятелства. Тук нещо не е наред. Повярвайте ми — нещо не е наред.

Доктор Мохамед Рашид се намръщи и подръпна лявото си ухо.

— Повярвайте ми — повтори тя. — Алекс изпитваше панически страх от спринцовки. Бих подчертала това и преди, но предположих, че е погълнала хапчета или е изпила нещо. Никога не би си поставила инжекция. Никога!