Скритият оазис

От съседната стая Гиргис наблюдаваше през огледалото, през което се виждаше единствено откъм него, и кимаше доволно. Не заради изнасилването — тия неща, както и изобщо сексът, не го вълнуваха, — а главно заради сделката, която го предхождаше. Всички знаеха, че ако имаш делови отношения с Романи Гиргис, той ще се погрижи за развлеченията ти, ще ти осигури добър спектакъл — и в отплата бизнесът винаги протичаше гладко. Както и тази вечер. Всичко течеше дори прекалено гладко. Като знаеха какъв спектакъл ги очаква, севернокорейците с нечувана скорост подписаха споразумението — петдесет ракети „Стингър“ FIM-92 земя — въздух по $205 000 парчето, при което Гиргис получаваше двайсет процента комисиона заради посредническата си дейност при продажбата. Усмихна се, тъй като си помисли дали и момичето не заслужава процент заради усилията си. Но все пак то най-вероятно щеше да е мъртво в края на нощта, а трупът му щеше да бъде хвърлен в Нил или в пустинята, така че той явно щеше да запази всички пари за себе си. Тази мисъл го накара да се усмихне още по-широко.

Погледа още малко изнасилването, което стана изключително брутално и зверско, после хвърли поглед на часовника си, стана, излезе от стаята, мина по мраморния под на коридорите и тръгна по парадното стълбище към кабинета си на най-горния етаж. След този спектакъл щеше да има и други — съвсем млади момчета с опитна зряла жена, три момичета, момиче и куче. След това гостите щяха да бъдат отведени в персоналните си спални и да получат проститутки, наркотици, порнографски материали — каквото поискат, — а забавленията щяха да продължат до малките часове. Служителите му щяха да се погрижат за всичко това. А той си имаше друга работа. По-важни дела. По-важни дори от комисионата от двайсет процента върху десет милиона долара и четвърт.

На най-горната площадка спря да вдигне една трошица — проклети чистачи, не обръщат внимание на прецизността — и едва тогава мина по коридора и отключи вратата в дъното. Влезе в обширен, облицован с дърво кабинет. В една от стените бяха вградени монитори на вътрешната телевизия — всеки излъчваше картина от различни стаи в къщата. Гиргис седна зад бюрото, погледна отново часовника си, вдигна телефона, натисна бутона за усилване и постави слушалката на бюрото.

— Всички ли са по местата си?

Хората от другата страна на линията промърмориха, че са на мястото си и имат възможност за конферентен разговор. Бяха Бутрос Салах, дясната му ръка, Ахмед Осман, експертът по антиките, Мохамед Касри, адвокатът и човекът за връзка с полицията и службите за сигурност. Вътрешният му кръг, най-верните му съратници.

— Добре, да почваме — подкани Гиргис малката си група. — Бутрос?

Салах се покашля.

— Определено е бил вторият пилот — прозвуча гласът му: дрезгав и свистящ, глас на заклет пушач. — Проверихме подробностите от портфейла му и всичко съвпада. Изглежда, се е опитал да се измъкне пеша от пустинята.

— И е идвал откъм оазиса? — уточни Гиргис. — Доказано ли е това?

— В това няма никакво съмнение — обади се друг, по-колеблив глас: Ахмед Осман. — Абсолютно никакво съмнение. Знаехме къде е паднал самолетът и от последното радиосъобщение, но материалните останки го доказват напълно. Обреден обелиск със знака седжет, открит в близост до Гилфа — това може да е единствено Зерзура. Тук спор няма.

Гиргис кимна, сплете пръсти и попита:

— А лентата от фотоапарата?

Нова кашлица — Салах прочистваше гърлото си.

— Картата би трябвало да ни е достатъчна — просвистя гласът му. — В този момент близнаците търсят трупа му. Описанието, което им е дал бедуинският водач, е добро, а следите от камилите още личат, така че няма да е много трудно да го открият. А след като го намерят, просто трябва да следват по компаса обратната посока и по този начин да стигнат до Гилфа. На теория следите ще ни отведат право до самолета.

— На теория?

— Е, човекът трябва да е бил много зле накрая, така че е възможно да не е отчел координатите правилно. Така или иначе те ще ни отведат достатъчно близко, а след като попаднем в околността, няма да е трудно да открием мястото с вертолета дори и на тъмно. Ако всичко върви нормално, за това ще са нужни няколко часа, даже по-малко. В случай че се наложи да се върнат до Дакла за дозареждане, четири или пет. До сутринта. Със сигурност ще сме успели до сутринта.

На вратата се почука и се появи прислужник с бяло сако и чаша чай в ръка. Гиргис му махна, без да вдига глава. Човекът остави чашата на масата и си тръгна, без изобщо да вдигне очи от пода.

— А ако се намесят военните? — Гиргис вдигна вежди. — Гилфът е охраняема зона. Не искам да имам неприятности.

— Взети са нужните мерки — отговори трети глас, мек и ласкателен, на Мохамед Касри. — Генерал Зауи се оказа много услужлив.

— И е длъжен да бъде, по дяволите, след като му плащаме такива пари — изръмжа Гиргис, надигна чая и отпи.

След кратка пауза Осман се обади отново: