Сънят на сукубата

— Да, но това е различно.

— Не, не е. — Зад него видях Нифон да казва нещо на Сет. Страхотно. Вероятно дяволът се опитваше да купи душата му. Само това ми липсваше. Обърнах гръб на Картър. — Виж, трябва да вървя. Поздрави ангелската тайфа, когато ги видиш.

Откъснах Сет от Нифон и тръгнахме към къщи. Не мислех, че е възможно да се чувстваме по-неловко, отколкото у Питър, но в колата се оказа, че греша. По-рано със Сет бяхме решили той да спи у дома, но когато изкарах колата, той попита:

— Бих искал да отхвърля малко работа. Нещо против да се прибера?

Явно и сега нямаше да говорим. Усмихнах се сковано, без да отделям очи от пътя.

— Разбира се. Няма проблеми.

Глава 16

Закарах Сет и се прибрах. Когато влязох в сградата, с изненада забелязах, че домакинът още работи. Обикновено се прибираше за вечеря. Камарата листове в ръцете му обаче говореше, че се налага да поработи извънредно. Той светна, когато ме видя.

— Госпожице Кинкейд! Имам нещо за вас.

За момент запремигах глупаво, после се сетих за бележките на вратата ми. Вече бяха станали три.

— А, да — казах аз. — Съжалявам, не успях да мина да го взема. Много забравям.

Той вече търсеше нещо от другата страна на прозореца. Приближих се и той постави огромна кутия на плота. Етикетът беше обърнат наопаки, но успях да го прочета: „Коледно дърво — австрийска ела“.

— О, боже — изстенах. — Това трябва да е…

Но мъжът вече дърпаше още една кутия на плота — по-малка, от едната страна със снимки на украсена изкуствена елха. После се появи още една кутия, малко по-малка от австрийската ела и още една с размери 60 на 60 сантиметра. Последните две кутии бяха увити в блестяща зелена хартия. Опаковката беше толкова съвършена, че само едно същество на тази земя би могло да я направи — Питър.

Мъжът огледа кутиите.

— Сигурно много обичате Коледа.

— Мислех, че бележките се отнасят за един и същи пакет.

— Не. Всеки ден идва по един. Да ви помогна ли?

Занесохме коледните дървета в апартамента ми и ги оставихме на пода в дневната. Благодарих му и още щом си тръгна, Обри се надигна и започна да обикаля кутиите.

— Много таненбаум14

 — каза внезапно един глас зад мен.

Подскочих и се обърнах. Ясмин.

— Не прави така. Картър го прави постоянно.

— Съжалявам — каза тя, малко смутено. — Не беше нарочно. Тъкмо пристигнах. — Тя отиде до кутиите и наклони глава да прочете етикетите. Беше с дънки и тениска с надпис „LSU“15. Черната й коса беше вързана на обичайната конска опашка и това я караше да изглежда седемнайсетгодишна. — Защо са ти толкова много?

Съблякох палтото си и го хвърлих на дивана с въздишка.

— Приятелят ми Питър пусна мухата, че ми трябва коледно дърво. Картър изгори елхата ми миналата година и явно всички са решили да ми се притекат на помощ.

— Чакай — каза тя. — Каза, че Картър е изгорил елхата ти?

— Да, дълга история.

— Сигурно много съжалява.

Тя ми посочи малката изкуствена елха, онази, която вече беше украсена. Отстрани на кутията беше надраскано нещо, думите едва се разчитаха.

Дж,

Реших, че ще ти свърши добра работа. Готово и украсено.

К.

П.П. А и гори бавно.

— Хм — замислих се аз. — „К“ може да е и от Коди.

— Не. Това жалко подобие на почерк ми е познато. От Картър е.

— Добре, значи ангелът се е разкаял. Но кой е изпратил останалите?

Скоро разбрахме. Опаковките на двете кутии вече бяха издали Питър. В по-голямата кутия имаше много красиво, много скъпо коледно дърво с иглички с цвят на „зимен мъх“, които бяха леко посипани със сребърен брокат. В по-малката кутия имаше подходящи за дървото лампички и играчки, всички в лилавата и розовата гама. Очевидно Питър не вярваше, че ще украся както трябва подаръка му.

Австралийската ела се оказа подарък от колегите в книжарницата. На картичката пишеше: „Изненада! Всички събрахме пари. Така няма да те обвиняват, че си Скрудж.“ Картичката беше подписана от всички колеги, както и от Сет.

Местех поглед от кутия на кутия.

— Това е коледно чудо. Нямах елха. Сега имам гора.

— Хайде — каза Ясмин. — Ще ти помогна да ги украсиш.

Погледнах я изненадано.

— Нямаш ли среща с Винс или нещо такова?

Тя поклати глава.

— Дойдох да говоря с теб.

О-о.

Не ми се украсяваха елхи, но много по-силно същество от мен настояваше, така че запретнахме ръкави. Дървото на Картър беше най-лесно — трябваше само да включим лампичките. Поставих го на перваза на прозореца, под който имаше отдушник. Игличките на дървото светеха в розово, после в лилаво, после в зелено и накрая в бяло.

— Мили боже — казах аз. — Тази елха може да мине за лампа.

— На мен ми харесва — заяви Ясмин. — Има дух. — Изглеждаше много въодушевена. Сякаш гледах дете в коледна сутрин. Човек би помислил, че след толкова Коледи (и елхи), трябва вече да са й омръзнали. Тя посочи дървото на Питър. — Да украсим изкуствената.

Докато слагахме лилави лампички на елхата с цвят „зимен мъх“, започнахме „Разговора“.

— Та, Винсент ми каза какво се е случило. — Тя млъкна и преметна лампичките през един клон. — Радвам се, че мъжът ти е добре.