Сънят на сукубата

— Да искаш нещо и да се нуждаеш от нещо са две различни неща. — Той отстъпи и изведнъж се почувствах половин човек, само защото тялото му не беше до моето. За миг сякаш имах чувството, че ни свързва нещо по-голямо и от двама ни, но после усещането изчезна. — Дългият живот не означава нищо, ако е празен и безцелен. По-добре животът ти да е кратък, но изпълнен с неща, които са важни за теб.

— Ти си глупак — сопнах му се аз. — Няма да стоя и да гледам как умираш.

— Тогава замини.

Така и направих.

Глава 17

На другия ден трябваше да работя само половин смяна, но имаше много работа и заподозрях, че ще ми е трудно да си тръгна. Сет не работеше в кафето, но намерих бележка на бюрото си. Очевидно беше идвал по-рано.

Тетида,

Имам малко работа, но искам да се видим по-късно. Липсваш ми и не ми хареса как се разделихме. Ела по-късно, когато имаш възможност. Ще съм си вкъщи цяла вечер.

С любов, Сет

И аз имах малко работа и след като прочетох бележката, изведнъж реших да приключа със задачите колкото мога по-бързо и да отида при него. Тъкмо щях да тръгвам, когато Мади ме хвана и тайнствено ме замъкна при историческите книги. За моя изненада дръпна яката на ризата си и оголи рамото си.

— Леле — пошегувах се аз. — Не мислиш ли, че трябва да я караме малко по-спокойно?

— Виж — прошепна тя и посочи презрамката на дантеления сутиен, който се показа отдолу. — Червен е.

— Точно така — съгласих се аз, все още объркана.

— Това е първото.

— Какво?

— Шантавите неща, които трябва да направя. Купих си червен сутиен.

Втренчих се в нея учудено.

— Мислех… мислех, че идеята ти се стори глупава.

Тя завъртя очи.

— Така беше, но после… Чух за Сет. За онова, което му се случи. Била си там, нали?

Любимата ми тема.

— Да, там бях.

— Не се ли уплаши? Искам да кажа… станало е пред теб — живот и смърт.

— Да. Горе-долу.

Тя разтърси глава и ме погледна отново.

— Чух какво се е случило и това ме шокира. Казах ти, че не е никак лесно да правиш щуротии, но изведнъж реших, че всъщност не е толкова трудно. Трябваше просто да започна.

Усмихнах се.

— С червен сутиен.

Тя се изчерви.

— Хей! Твоите сутиени всичките може да са червени, но аз за пръв път купувам сутиен, който не е бял или черен.

Преглътнах сарказма си и искрено й се усмихнах.

— Гордея се с теб, Мади. Наистина.

— Не се отнасяй с мен снизходително — предупреди ме тя.

— Няма. Чудесен е. Има ли и бикини?

Сега вече изглеждаше страшно неловко.

— Прашки.

Едва не подсвирнах.

— Браво, войнико.

Тя се отправи към касите. Миг по-късно усетих безсмъртен почерк и някой докосна рамото ми. Завъртях се и открих огромните гърди на Тоуни буквално навряни в лицето ми. Не бях я чувала, откакто й се бях обадила за работата при Саймън. Присъствието на Нифон на играта на покер беше единственият знак, че още не е спала с никого.

— Джорджина… — изстена тя и долната й устна затрепери.

— Не, не — прекъснах я аз. Хванах ръката й и я замъкнах в офиса ми. — Не тук.

Успях да затворя вратата, преди да избухне в сълзи. Изпъшках.

— Сега пък какво се е случило?

— Снощи се запознах с един човек — тя се хвърли на стола ми и чак се изненадах, че гърдите й не я пернаха по лицето.

Облегнах се на стената и скръстих ръце като един вид защитен жест.

— Добре… това не е нещо лошо.

Тя преглътна едно ридание и аз едва се въздържах да не се протегна да изчистя размазаната по лицето й спирала. Честно, колко спирала си слагаше тази жена?

— Прекарахме си чудесно… Пийнахме, поговорихме си и така нататък.

— И това не е нещо лошо.

Тя поклати глава.

— В края на вечерта ми каза, че иска да сме само приятели.

— Той… Чакай. Човек, с който току-що си се запознала, ти е излязъл с номера, че иска да сте само приятели?

Тоуни кимна.

— Ти какво му каза? Ти… предложи ли му се?

— Да… Попитах го иска ли да отидем в тоалетната и да пробваме загряващия гел с вкус на мента и шоколад, който си бях купила.

— Ти… Какво?

Тоуни посегна към чантата си и извади някаква тубичка. Махнах с ръка.

— Не, не. Не искам да го виждам.

— Къде сгреших? — изплака тя.

— Ами… — Не знаех да се смея ли, да плача ли. Тоуни никога нямаше да успее. Никога. — Може би си прекалено настоятелна. И честно казано… това с гела е малко шантаво.

— Мислех, че мъжете си падат по такива неща.

— Някои да, но… Не знам. Какъв беше той? Какво работи?

— Той е касиер.

— Хм. Хубаво. Не е зле.

— В „Благословени образи“.

— Какво? Предложила си секс на мъж, който работи в магазин за религиозни материали? — възкликнах аз.

— Исках свястна душа — отвърна ми тя. — Това беше най-подходящото място.