Сънят на сукубата

— Забелязах. Само за скучни неща.

— За скучни неща?

Той сви рамене.

— Сещаш се. За обичайните за една връзка проблеми. Че рядко сме заедно. За доверието. За откровеността. Любовта не е само борба със силите на вселената, които се опитват да ни разделят.

Изключение прави, помислих си аз, разликата в дължината на един смъртен и един безсмъртен живот. Не знам защо напоследък все се тревожех колко дълго ще живее Сет. Можех да разбера усложненията на интелектуално ниво, когато започнах да излизам с него, но до скоро нямах други вътрешни колебания. Стрелбата по Сет още повече влоши нещата. Като стана въпрос…

— Така и не ти благодарих — започнах аз.

— За какво?

— Че рискува живота си за мен.

— Но ти не можеш да…

— Да, да. Вече установихме това поне стотина пъти. Като се абстрахираме от основателните причини, по-скоро от липсата на такава, за действията ти, беше сладко, и смело, и… и ти благодаря.

Сет постави ръка върху моята и я стисна.

— Няма за какво.

Изправих се.

— Така, отхвърлихме сантименталните глупости, да се залавяме за работа. Събличай се.

Сет се втрещи.

— Чакай… Какво?

— Е — поправих се аз. — Остави боксерките.

— На втора база ли ще минаваме?

— Просто го направи.

Докато той се събличаше, отидох до кухнята за някои неща и взех пазарската чанта, която бях донесла. Върнах се в дневната и го заварих да седи по средата на дивана само по боксерки. Бяха сиви и памучни. Очарователно.

Седнах на пода пред него и сложих купа с топла вода до мен. Натопих гъбата във водата и бавно започнах да масажирам стъпалата му.

Сет мълча няколко секунди. После каза:

— Сцени от библията ли ще разиграваме? Някой беше измил и краката на Исус.

Намокрих отново гъбата и се преместих на краката му.

— Не се тревожи — казах му. — Няма да те карам да превръщаш водата във вино. Не и докато не приключа. — Преместих гъбата на прасеца на Сет. Той беше мускулест и покрит със светлокафяви косъмчета. — Миенето на краката е традиция по-стара и от библията. Има го навсякъде, много от преди времето на Новия завет, в много други култури. Крале. Генерали. Всички са получавали такова отношение.

— На много крале и генерали ли си измила краката? — подразни ме той.

— Всъщност, да.

— О! Е, аз не попадам в тази категория.

Усмихнах се и се преместих на другия крак.

— Не е вярно. Поетите и бардовете са били от ранга на кралете. Мили са и техните крака.

— Липсват ми старите дни. Днес имаме късмет, ако ни платят.

Измих бедрото му, като внимавах да не закачам превръзката на раната.

— Да, вярно е. Но пък не те заплашват да те обезглавят, ако не харесат какво си написал.

— Очевидно не си чела отзивите на критиката.

— Чела съм само положителните.

Приключих с двата му крака и пуснах гъбата във водата. Махнах купата. Сет започна да се изправя, но му изшътках да седне.

— Не. Не съм свършила. — Протегнах се за бутилката масажно олио, която бях купила, и излях малко на ръцете си. Миришеше на бадеми. — Засега само те измих.

Много внимателно, както когато го миех, втрих олиото в кожата му и отново започнах от стъпалата. Миенето е много чувствено изживяване, но масажът с олио беше два пъти по-чувствено. Дори три пъти. Шеговитите закачки се изпариха. Сет просто ме наблюдаваше, на лицето му се изписа изненада и възбуда, когато ръцете ми се преместиха по-нагоре. Срещнах погледа му и усетих и други чувства. Любовта в очите му беше толкова силна, че трябваше да отклоня поглед. Сет владееше прекрасно английския език, но в някои дни това умение не можеше дори да се сравни с нещата, които казваше с погледа си.

Когато приключих с краката му, се покатерих зад него на дивана и преминах на гърба и гърдите му. Правех масажи почти толкова дълго, колкото и танцувах. Знаех прекрасно къде какво да пипна, познавах различните мускулни групи и знаех как да ги отпусна. Сет беше много стегнат и гърбът му беше на възли или от лошата позиция на тялото над лаптопа, или от стрес. Може би и от двете.

Накрая приключих. Без да се интересува, че ще изцапа мен или дивана, той се облегна назад и ме издърпа до гърдите си. Поставих буза на гладката му, хлъзгава кожа и се потопих в аромата на бадеми и миризмата на Сет.

— О, Джорджина — въздъхна той. — Иска ми се да ти върна жеста.

— Ще се престорим, че си го направил.

Той въздъхна отново.

— Не обичам такива неща.

— Така ли?

— Говоря сериозно. Наистина не обичам.

Страстта в гласа му ме стресна. Вдигнах глава.

— Добре ли си?

— Да… аз само… Не знам. — Той поклати глава. — Малко съм неудовлетворен.

— Сексуално неудовлетворен?

— Да… но не само. Някога мислила ли си ние… знаеш, да го направим само веднъж.

— Не — казах веднага. — Категорично не.

— Бих поел този риск.

— Куршумът е увредил мозъка ти. Ти винаги си бил по-силният, забрави ли?