Сънят на сукубата

— Боже господи! Тоуни… — Дори не знаех откъде да започна. В съблазняването имаше толкова много нюанси, толкова много тактики и стратегии. Тя не знаеше нищо и наистина вече не вярвах, че ще успея да я обуча. — Намерих ти работа в стриптийз клуб… Защо се мотаеш из магазини за религиозни материали? Мъжете сами идват при теб, след като номерът ти свърши. — Изведнъж ми мина една ужасяваща мисъл. — Все още си на работа, нали? — Мислех, че Саймън ще удържи на думата си, но нямаше как да съм сигурна.

— Да… — измънка тя. — Но мъжете там не са…

— За последен път ти казвам: забрави свестните мъже! Не можеш да си позволиш да подбираш. — Огледах я. Почти беше изчерпала енергията си. Намръщих се и си спомних срещата си с Лиам. — Та… Тоуни… наистина ли нищо не се получи с Ник от търга?

Тя взе кърпичка от кутията на бюрото ми и шумно издуха носа си.

— Не. Казах ти. Обадих му се и той каза, че не се интересува.

Умеех да разчитам хората. Бях много добра в това. Точно затова… ами затова бях звездна сукуба. Вгледах се в пълните й със сълзи сини очи и потърсих някакъв знак, че лъже. Нещо, каквото и да е. Не забелязах нищо. Кой лъжеше? Тоуни или Лиам? И защо, който и да е от двамата, да ме лъже? Лиам нямаше никаква причина… не и за Тоуни. Тоуни, предположих аз, можеше да е в съюз с Нифон. Той може би протакаше нещата, за да ме дразни. Това беше опасна игра и за двама им. Омразата му едва ли беше толкова силна, че да рискува да вбеси Джером. А аз знаех, че Джером щеше да побеснее, ако разбереше, че назначението на Тоуни е поради скрити подбуди.

Освен това на другия ден, след като Лиам я е видял да си тръгва с Ник, енергията на Тоуни говореше, че не е правила секс. Та тя нямаше енергия. Това беше единственото неоспоримо доказателство.

Всички тези мисли преминаха през главата ми за един удар на сърцето. Ако Тоуни наистина ме мамеше, скоро щеше да научи, че не само тя притежава такива умения. Постарах се да изглеждам все така ядосана и нищо неподозираща и казах:

— Тоуни… аз… аз не разбирам. Нищо не разбирам.

— Това ли е? — попита тя. — Ти си ми ментор и нямаш какво друго да ми кажеш?

— Намерих ти работа! Не знам какво още да направя. Може да излезем заедно и… Бог да ми е на помощ… да направим тройка или нещо такова. — Малко неща бяха по-ужасяващи от това, но се налагаше да взема мерки. Изражението на лицето на Тоуни говореше, че и тя изпитва подобни чувства.

— Не съм сигурна — каза тя. — Аз не правя такива неща.

Завъртях очи.

— След един век ще откриеш, че правиш всичко.

Тя отново издуха носа си.

— Ами… предпочитам да опитам сама, преди да се впусна в нещо такова. Дотогава… мислиш ли… би ли могла…

— Какво?

— Знаеш.

— Не, не знам. — От нея можех да очаквам всичко.

Тоуни преглътна.

— Да ме целунеш отново.

— Не! Казах ти, че няма да го правя повече.

— Но… но… толкова съм слаба…

Отново избухна в сълзи. И да, енергията й наистина беше малко. Много малко. До утре сутринта имаше опасност отново да загуби формата си. Мамка му. Това не беше истина. Имах чувството, че някой ме разиграва, но защо и как? Наистина ли Нифон вярваше, че целият този фарс си заслужава, само и само за да ме подразни? Мамка му.

— Това е за последен път — изръмжах аз.

Тя спря насред риданието.

— Наистина ли?

Въздъхнах.

— Ела тук.

Със страх я целунах отново. Опасенията ми бяха не защото пак я целувах, а защото осъзнах, че аз самата съм с опасно ниски енергийни нива. Аз трябваше да си набавя нова енергия до сутринта. А ако го направех, създанието от сънищата ми щеше да се върне…

Получила нов прилив на живот, Тоуни успя да се трансформира и да оправи раздърпания си външен вид.

— Благодаря ти, Джорджина. Ти си върхът! — тръгна да ме прегръща, но аз се дръпнах.

— Върви и спи с някого, ясно?

Дъг пъхна глава в стаята точно тогава, за да ме моли за помощ. Слава богу, очевидно не ме беше чул. Той ококори очи, когато видя Тоуни. Подбутнах я да си ходи и й напомних да не забравя разговора ни.

— Свободна ли е? — попита той, докато я гледаше как си тръгва. Коженият й панталон се беше вдигнал нагоре.

— Да — отвърнах. — Абсолютно, но има високи изисквания.

Приключих с прегледа на книжарницата и отидох да свърша другите си задачи. Когато най-накрая пристигнах у Сет, го намерих изтегнат в цял ръст на дивана с включен компютър. Той седна и затвори лаптопа, когато влязох.

— Здравей, Тетида — каза той.

— Здрасти — поздравих го и аз.

Седнах до него и двамата замълчахме, докато се гледахме. Атмосферата не беше напрегната, но и не кипяхме от любов един към друг. И двамата мислехме. Преценявахме се. Той протегна ръка към V-образното деколте на блузата ми и аз потръпнах. Почувствах как пръстите му погалиха кожата ми там, където пръстенът му висеше на верижката. Той го издърпа и прокара ръка по делфина.

— Носиш го на верижка, а? Да не сме в гимназията?

— Може и да сме — рекох. — Дори още не сме стигнали до втора база.

Той се усмихна, пусна пръстена и премести пръсти върху бузата ми.

— Напротив, стигнахме — въздъхна той. — Напоследък май доста се караме.

— Да. — Потънах назад в мекия диван. — Вече дори не се караме за секса.