Сънят на сукубата

— Никта… ли каза? — Добре го бях чула, но очаквах да се впусне в описание на онерой, а не на майка им. Това нямаше никакъв смисъл. Едно беше духове на сънищата да се появяват в спалнята и в сънищата ти. Съвсем различно обаче беше да си имаш работа с чудовищна първична сила на хаоса, участвала в създаването на съвременния свят. Все едно Бог да отскочи при теб да хапне вафли на път за работа. Може би Ерик бълнуваше.

— Никта — потвърди той, несъмнено долавяйки мислите ми. — Самият Хаос. Или, по-точно, самата Нощ.

В ъгъла Данте тихо се засмя.

— Сега вече ни го начукаха.

— Тя е майка на онероите — напомни ми Ерик. — И въпреки че сънищата не са единственото й владение, тя е близко свързана с тях.

— Тогава… — опитах се аз да смеля информацията. — Да не искаш да кажеш, че тя е отговорна за всичко, което ми се случва?

— Звучи логично — каза Данте.

Ерик очевидно беше съгласен.

— Тя е свързана с времето и всички безчетни потенциални съдби, които съществуват във вселената. Съдба и време се приближават все повече и повече към хаоса, към ентропията, и тя се храни от това. Опитва се да създаде повече хаос в света, да ни приближи още повече към крайното разпадане. Само че все още е далеч от тази цел и затова извършва малки хаотични деяния.

Нещо не разбрах.

— Сънищата ми и загубата на енергия са „хаотични деяния“?

— Не. — Ерик погледна Данте отново. — Смятаме, че сте неин инструмент. Тъй като тя е свързана с времето и с пространството, тя може да вижда част от бъдещето. Да разкриеш бъдещето на смъртните е най-добрият начин да всееш хаос в този свят. Тези видения са силно завладяващи, ако са предадени по определен начин, и могат да накарат човек да полудее. Този човек ще се вманиачи и ще се опита или да спре виденията, или да промени бъдещето си. А това е безполезно. Бъдещето е предопределено. Ако се опитаме да го променим, просто всичко ще се случи много по-бързо.

— Като историята на Едип — отбеляза Сет. — Опитите на баща му да промени пророчеството всъщност го предизвикват да се случи.

Ерик кимна.

— Точно така.

Вече и аз разбирах.

— Като ченгето, което видяло как застрелват партньора му. И като мъжът, който видял как семейството му забогатява, след като преплува Саунд.

— Така действа Никта. Всичко, което им показва, е истина… но не точно каквато те очакват. Лудостта и разрушението, което причинява, като показва на смъртните бъдещето им, бъдеще, което те сами предизвикват, са нещата, с които се храни.

— Но аз къде съм във всичко това? — попитах. — Тя не ми показва бъдещето и не ме кара да правя щуротии.

— Не знаем нищо повече, сукубо — каза Данте. — Ти със сигурност си част от плана. И си й необходима… но нямаме представа защо точно.

— Това е лудост — казах объркано. — Аз съм инструмент на всемогъща първична богиня на хаоса и разрушението.

— Това е малко прекалено — каза Данте весело. — Все пак не работиш за Гугъл или нещо такова.

Сет нежно ме докосна по рамото.

— Може ли да задам един въпрос? Объркан съм, че… Как е възможно чак сега да разбираш, че тази… Никта… съществува? Все пак, ако е толкова могъща, колкото твърдите… Не знам. Защо не се сетихте за нея веднага? Защо досега не са се случвали такива неща?

— Защото е заключена — казах аз. — Или поне трябваше да бъде. Раят и Адът имат други планове за света и не искат тя да им се пречка. Ако наистина е тя, нямам представа как се е измъкнала. Ангелите трябваше да я пазят и ако изобщо някой може да… — ахнах, но ахкането завърши с ръмжене.

Всички ме зяпнаха.

— Какво има? — попита Сет.

— Точно затова са тук! — казах. — Такъв съм идиот! В града има цял полк ангели. Знаех, че търсят нещо, но не и какво. — Това обясняваше и интереса на Винсент към местната преса: той търсеше типични за Никта схеми, които да ги насочат. Беше тръгнал да проследява източника ми на историята за ченгето, но стрелбата по Сет и разкритието, че е нефилим, отвлякоха вниманието на всички ни.

— Да, ама каква работа само вършат… — каза Данте.

Станах от леглото на Ерик.

— Трябва да им кажа какво сме научили. Може би ще знаят какво прави с мен.

— Внимавай — предупреди ме Ерик. — Тя вече подозира… Мисля, че затова ме нападна. Бях тръгнал в тази посока и явно не иска да науча истината.

Изведнъж се сетих нещо.

— Ерик… тя видение ли ти показа?

Той кимна.

— Какво беше то? — Трябва да е било ужасно, каквото и да е било. Очевидно е бил в шок, когато Данте го е намерил.

Ерик ме погледна и за миг видях ужас в очите му, както когато влязох в стаята. После всичко изчезна.

— Няма значение, госпожице Кинкейд. Тя искаше да ме уплаши, да ми попречи да ви помагам… но не успя. Ще стане каквото е писано. — Той видя, че не съм убедена, усмихна ми се отново и посочи вратата. — Не се тревожете за мен. Ще се оправя. Вървете намерете приятелите си ангели, преди да е станало нещо по-лошо.