Сънят на сукубата

Прегърнах го набързо и излязох от стаята със Сет и Данте. Още веднъж спрях да разгледам снимката на Ерик и жената. Досега мислех, че Ерик живее в магазина и по същия начин не си бях и представяла, че може да има личен живот. Очевидно това беше глупаво от моя страна. Коя беше тази жена? Съпруга? Любовница? Просто приятел?

До мен Данте протегна ръка на Сет и се представи. Двамата мъже се преценяваха един друг.

— Много съм слушал за теб — каза бодро Данте.

— Аз не бях чувал за теб до тази сутрин — отбеляза Сет. Очите ми още бяха на снимката. Близо до рамката забелязах, че е сгъната.

Не знам какво ме накара да го направя, но взех рамката и извадих снимката. Дясната част беше сгъната, за да скрие третия човек с Ерик и жената. Данте.

Погледнах изненадано. Данте взе снимката и рамката от мен и ги върна както бяха.

— Няма време за това, сукубо.

— Но…

— В момента имаме по-важна работа от собственото ти любопитство.

Хвърлих неспокоен поглед към затворената врата на Ерик. Данте беше прав.

— Мислиш ли, че би могъл да…

Данте въздъхна, отгатвайки въпроса ми.

— Да, сукубо. Ще мина да го видя по-късно днес.

За момент си помислих, че видях нещо на лицето му… сякаш нямаше да го направи, само за да ми угоди. Сякаш може би (може би) се притесняваше за Ерик. Беше странно, но и тримата изглеждаха много щастливи на снимката. Най-заклетите врагове обикновено бяха хора, които някога са били приятели. Пъзелът Ерик-Данте ставаше все по-странен и по-странен. Понечих да тръгна, но Данте извика след мен.

— Хей! Сигурно ще успея да ти направя талисман. Вече знаем какво е.

Надежда се надигна у мен при мисълта, че най-накрая ще спя спокойно.

— Наистина ли?

— Ако все още искаш — добави той предпазливо.

Вероятно намекваше за скептицизма ми, който не се беше стопил напълно. Все пак вече знаех кой е моят хищник и отчаяно исках да се защитя.

— Определено. Ако и ти смяташ, че ще има полза.

— Поне на теория. Никта не е сред обичайните заподозрени. Ще направя каквото мога.

Закарах Сет до апартамента му, бях нетърпелива да го оставя и да направя някои проучвания.

— Трябва да намеря ангелите — казах му. — Ще ти се обадя по-късно.

— Значи… няма кино довечера?

— Аз… какво? О, по дяволите! — бях забравила за уговорката, която имахме. Той беше купил билети за единствената прожекция на един индийски филм. — Съжалявам… наистина…

— Ами — каза Сет горчиво — предвид факта, че въпросът е на живот и смърт, мисля, че този път мога да ти простя.

— Знаеш ли какво? Заведи Мади. Дължиш й една среща.

Той се усмихна.

— Имам най-добрата приятелка на света, постоянно се опитва да ме пробута на друга жена.

— Говоря сериозно. Тя се чувства нежелана. Мисли, че не я харесваш.

— Много я харесвам. Просто мисля, че е малко шантаво. Ще питам дали Тери иска да дойде. Не ме гледай така — предупреди ме той. — Ще излезем на среща. Но не на кино.

Целунахме се за довиждане и Сет обеща да ми се обади по-късно. Той си замина, а аз тръгнах да търся ангелите.

Глава 19

Не беше лесно да ги намеря. В апартамента ми нямаше никого, а Винсент не си вдигаше телефона. Отидох с колата до „Избата“ с надеждата, че са седнали да пият още от обяд. Не. Кръчмата беше празна, с изключение на двама редовни посетители на бара.

Ядосах се и се обадих на Хю — реших, че е време да получа помощ от моите собствени източници.

— Джером върна ли се?

— Не — каза импът. — Трябва ли ти?

— Нещо такова.

— Нещо такова?

— Дълга история.

— В центъра съм, имам среща. Искаш ли да обядваме и да ми разкажеш? По-надолу по улицата съм, където живееш. Да се видим у вас и да хапнем.

За пръв път говорех с Хю след скандала със Сет у Питър. Не ми се искаше да го забърквам, но ми се щеше да чуя мнението и на друг безсмъртен. А и идеите ми вече се изчерпваха.

Трябваха му десет минути да дойде, но ми се сториха като цял час.

— Майко мила! — каза Хю, когато влезе и забеляза коледните дървета. — Апартаментът ти е като национален парк.

— Млъкни.

— Говоря сериозно. Трябва да си наемеш горски.

— Стига. Да вървим.

Отидохме в едно заведение надолу по улицата. Настанихме се с храната и аз започнах да обяснявам защо ми трябва Джером. Когато му разказах историята за Никта, безгрижието на Хю изчезна.

— Мамка му — каза той и захапа огромния сандвич. — Май си заслужава да притесниш Джером.

— Къде е той? — попитах. — На поредното обучение?

Хю сви рамене.

— Не съм сигурен. Не каза нищо конкретно. Според Грейс и Хироко имал личен проблем с друг демон и отишъл да се разберат.

— О, господи! — казах. — Не чрез дуел, нали?

— Не знам. Не, надявам се. Лудите кучки изглеждаха много доволни, сигурно се надяват да извлекат някаква полза от ситуацията и да се издигнат. Знаеш какви са. А и… сигурно ще ги потърсиш за помощ, предвид всичко.

Можех… но, ако Джером имаше някакъв проблем, не исках да се замесвам с лейтенантите му и да бъда използвана по някакъв начин. Двете жени демони работеха за него, но нямаше да изпуснат шанса за повишение и когато политически трусове разтърсваха нашия свят, всеки гледаше да използва другия.