Средиземноморският храст

— Не го изричай — прекъсна я Пит и разтегна устни в сатанинска усмивка. — Знам, че няма да ми повярваш, но тъкмо днес следобед командирът на базата ме свали от боклукчийската кола, назначи ме за пилот и ме повиши в чин майор.

Думите му я разсмяха.

— Как не те е срам! Каза ми, че чинът ти бил по-нисък от сержантския.

— Не, казах само, че никога не съм имал чин сержант, което е самата истина.

Тя плъзна ръка под мишницата му.

— Отегчи ли те чичо Бруно с разказите си за голямата война?

— Не, не ме отегчи, а по-скоро ме плени.

Очите й, въпреки усмивката, се изпълниха със страх. Пит се запита какво ли си мисли тя.

Тери заклати глава.

— Ама и вие, мъжете, с тия ваши военни случки… — Тя оглеждаше униформата на Пит и не можеше да повярва, че това е същият мъж, с когото се бе любила на плажа. Този тук беше далеч по-очарователен и изискан. — Чичо Бруно, ще ти отнема сега Дърк. Можеш да го имаш след вечеря.

Фон Тил удари токове и се поклони.

— Както кажеш, мила моя. През следващия час и половина ти ще бъдеш нашият командващ офицер.

Тя сбърчи нос и отвърна:

— Много мило от твоя страна, чичо. В такъв случай първата ми заповед към вас двамата е: „Ходом марш към трапезарията!“.

Пит поведе Тери през терасата към стръмно стълбище, което водеше до кръгъл балкон.

Гледката беше удивителна. В далечината се виждаха светлините на Лиминас. Оттатък морето първите звезди започнаха да подават върховете си през ширналото се черно покривало. В средата на балкона беше подредена маса за трима. Голям жълт глобус с шест свещи хвърляше загадъчна светлина върху масата и позлатяваше сребърните прибори.

Пит издърпа стола на Тери и прошепна в ухото й:

— Внимавай много. Знаеш колко ме стимулира една романтична атмосфера.

Тя го погледна и му се усмихна.

— А ти защо мислиш, че се постарах да я направя точно такава?

Преди Пит да отговори, Фон Тил се доближи, следван от огромното куче, и щракна с пръсти. В следващия миг се появи млада гъркиня с гръцки национален костюм и остави на масата мезета от видове сирена, маслини и краставички. След малко бе поднесена пилешка супа, застроена с лимонов сок и яйца. После дойде ред и на основното блюдо: печени стриди с лук и счукани орехи. Тил отвори бутилка „Рецина“ — тънко отлежало гръцко вино. Вкусът му на смола напомни на Пит за терпентин. Момичето, което сервираше, раздигна чиниите и приборите, после сложи на масата поднос с плодове и напълни чашите с кафе, приготвено по турски, и непрецедените, смлени на прах зрънца се слегнаха в чашата като утайка на морското дъно.

Пит преглътна насила силната неподсладена течност и отърка колене в коленете на Тери. Очакваше да получи в отговор миловидна усмивка, но вместо това тя го погледна с уплаха в очите, сякаш искаше да го предупреди за нещо.

— Е, майоре — рече Тил, — надявам се да ви е харесала вечерята.

— О, да, благодаря. Беше превъзходна.

Бруно фон Тил отмести поглед към Тери. Лицето му беше безизразно като камък, а гласът му — леден, когато й каза:

— Искам да остана за малко насаме с майора. Ще имаш възможност да поговориш с Дърк по-късно. — Той гледаше Тери със смразяващ поглед. — Хайде, послушай чичо си. Имам да обсъдя няколко важни неща с майор Пит. Сигурен съм, че той ще поиска да те види, преди да си тръгне.

Пит почувства, че го изпълва гняв. Запита се на какво ли се дължеше това внезапно семейно напрежение. Пое си дълбоко въздух, предугаждайки нещо лошо. Отново го полазиха тръпки — познатото чувство за опасност. Като стар и верен приятел то винаги го потупваше по рамото и го предупреждаваше, когато нещо го заплашваше. Той взе крадешком ножа за белене на плодове от подноса и пак без никой да го види, го пъхна под крачола в чорапа си.

Тери го погледна с пребледняло лице.

— Моля те да ме извиниш, Дърк. Не искам да изглеждам глупачка.

Пит й се усмихна.

— Не се безпокой. Имам слабост към красивите глупачки — и той стисна ръката й. — Ще се видим възможно най-скоро.

— Ще те изчакам! — Изведнъж очите й се изпълниха със сълзи, после се обърна и се затича нагоре по стълбите.

— Съжалявам, че се показах толкова груб към Тери — извини се германецът, — но се налага да поговоря с вас насаме, а тя рядко уважава желанието ми да провеждам мъжки разговори без женска намеса. Понякога е нужно човек да проявява твърдост спрямо жените, съгласен ли сте?

Пит само кимна, без да измисли нещо съществено в отговор.

Тил пъхна цигара в дълго цигаре от слонова кост и я запали.

— Много съм любопитен да науча за нападението над Брейди Фийлд вчера. От информацията, която получих, разбрах, че някакъв много стар и непознат тип аероплан е обстрелвал съоръжението ви.

— Стар, да, но не и непознат — отвърна Пит.

— Искате да кажете, че сте го разпознали?

Пит се вгледа в лицето му, докато безшумно въртеше в ръка десертната виличка, после я сложи обратно върху покривката.

— Самолетът бе непогрешимо разпознат като „Албатрос“ D-3.

— Ами пилотът? — Думите излизаха бавно от устата на Тил. — Разпознахте ли пилота?

— Още не, но и това ще стане скоро.

— Доста уверено го казвате.