Средиземноморският храст

Пит не побърза да отговори. Бавно и с премерени движения извади цигара и я запали.

— Защо не? Не е трудно да се тръгне по дирите на шейсетгодишна летателна антика и се стигне до притежателя й.

По лицето на Фон Тил се появи самодоволна усмивка.

— Този район тук е почти необитаем и има много разнообразен релеф — хиляди квадратни километри планини, долини и ерозирали равнини, където дори някой от огромните ви реактивни бомбардировачи може да бъде скрит така, че никога да не бъде намерен.

Пит също се усмихна.

— Кой е казал, че ще се претърсват планини и долини?

— А къде другаде?

— Морето — отвърна Пит и посочи към черната вода под тях. — И то може би точно там, където е загинал Курт Хайберт през 1918 година.

Тил повдигна едната си вежда.

— Да не искате да повярвам в призраци.

— Като деца — захили се Пит — вярвахме в Дядо Коледа. Като пораснахме, вярвахме в девствените момичета. Защо на тия години да не вярваме в призраци?

— А, не, без мене, майоре. Аз поставям неопровержимите факти и цифри над суеверията.

— Това — заговори Пит с равен и отчетлив глас — ни предоставя още една възможност за проучване.

Тил седеше с изправен гръб и го гледаше с присвити очи.

— Ами ако Курт Хайберт е все още жив? — подметна Пит.

Челюстта на Тил увисна за миг, после той се овладя, дръпна от цигарата си и изпусна облак дим.

— Това е нелепо. Ако Курт е жив, сега трябва да е над седемдесет години. Вижте мен, майоре. Роден съм през 1899. Как мислите, възможно ли е човек на моята възраст да лети в самолет с отворена кабина, а на всичкото отгоре и да напада аеродрум? Не, не е възможно.

— Фактите са на ваша страна, дума да няма. — Пит замълча и прекара дългите си пръсти през косата. — И все пак нещо ме кара да си мисля, че Хайберт е свързан по някакъв начин с въздушното нападение.

Погледът му се замести от възрастния германец към голямото бяло куче и обратно. Напрежение започна да нараства в него. Беше дошъл във вилата по покана на Тери с надеждата да прекара една спокойна вечер. Вместо това бе въвлечен в словесна битка с чичо й — стар тевтонски хитрец, който, а в това Пит беше напълно сигурен, знаеше много повече за нападението над Брейди Фийлд, отколкото показваше. Време е да хвърли копието и да става каквото ще. Той закова поглед в Тил.

— Ако „Ястребът от Македония“ наистина е изчезнал преди шейсет години и се е появил отново вчера, любопитният въпрос е: къде е бил през всичките тези години? На небето, в рая или… на остров Тасос?

Объркан израз замени самодоволната маска върху лицето на стария германец.

— Не разбирам накъде биете.

— Дрън-дрън — озъби му се Пит. — Вие или ме вземате за пълен идиот, или сам се правите на такъв. Не аз трябва да ви разказвам за нападението над Брейди Фийлд, а вие! — Той млъкна, наслаждавайки се вътрешно на положението.

Фон Тил мигом скочи на крака, лицето му бе изкривено от ярост.

— Навлизате прекалено дълбоко в области, които не ви засягат, майор Пит. Повече няма да слушам абсурдните ви намеци. Ще ви помоля да напуснете вилата ми.

Лицето на Пит изразяваше презрение.

— Което ще направя с удоволствие — и той се обърна да тръгне към стълбите.

— Не е нужно да минавате през студиото, майоре — спря го Тил и посочи към малка врата в стената в другия край на балкона. — Оттам и по коридора ще излезете направо през главния вход.

— Бих искал да се видя с Тери, преди да си тръгна.

— Не виждам смисъл да удължавате престоя си тук. — Тил издуха презрително облак цигарен дим в лицето на Пит. — Освен това настоявам да не се срещате или разговаряте повече с племенницата ми.

Пит сви ръце в юмруци.

— А ако не ви послушам?

Тил се усмихна заплашително.

— Ако продължите да проявявате агресивна глупост, просто ще накажа Тери.

— Вие сте един мухлясал долен шваба — озъби му се Пит, едва въздържайки се да не срита Тил в слабините. — Не знам какво означава малката ви конспирация, но ви уверявам, че ще остана особено доволен, когато ви объркам работата. И ще започна с това, че нападението ви над Брейди Фийлд не успя да постигне целта си. Корабът на Националната агенция за подводни и морски изследвания ще остане там, където е пуснал котва, докато не приключи научноизследователския си проект.

Ръцете на Тил се разтрепериха, но лицето му остана невъзмутимо.

— Благодаря ви, майоре, това е информация, която не очаквах да получа толкова скоро.

Най-накрая дъртият шваба свали гарда си, помисли си Пит. Няма съмнение вече, че Фон Тил е този, който е възнамерявал да се отърве от „Първи опит“. Но защо? Въпросът все още нямаше отговор. Пит реши да стреля напосоки.

— Губите си времето, Фон Тил. Водолазите от „Първи опит“ вече откриха потъналото съкровище. Сега са в процес на изваждането му.

Лицето на Тил се озари от широка усмивка и Пит разбра, че не е улучил.

— Много жалък опит направихте, майоре. На по-грешен път едва ли бихте могли да бъдете.

Той извади лугера изпод мишницата си и насочи тъмносинята цев към врата на Пит. После отвори вратата към коридора.

— Ако обичате — подкани го той, сочейки с оръжието към вратата.