Средиземноморският храст

— Какво, по дяволите, искаш, акт за раждане ли да ти покажа?

— Не, не, сър. — Мъжът изчезна зад леерното ограждане и след малко се появи на стълбата, държейки в ръка дълъг прът с кука. Той я закачи за левия планшир и притегли малката лодка към стълбата. Върза въже за кърмата й и се приготви да скочи на борда, но се спъна и се просна върху Пит.

Пит затвори очи и изохка от тежестта на мъжа. Когато ги отвори, се озова лице в лице с брадатия Кен Найт.

Найт понечи да каже нещо, но като видя окървавеното и окаляно тяло под себе си, само премигна и лицето му пребледня. Отдръпна се и замръзна втрещен на мястото си.

Пит се развесели и разтегна устни в усмивка.

— Не стой като счупена патерица, момче, нямаме никакво време за губене. Помогни ми да отида до каютата на командир Гън.

— Боже мой! Боже мой! — промълви Найт, клатейки глава. — Как сте пострадали така?

— По-късно ще научиш… когато има време за това. — След което се подпря на ръцете си и се надигна. — Помогни ми, да те вземат дяволите, преди да е станало много късно. — Отчаянието в гласа на Пит стресна Найт и го подтикна към действие.

Той с мъка успя да изтегли Пит по стълбата до палубата. Спря пред кабината на командир Гън и почука на вратата.

— Отворете, командир Гън. Спешно е.

Гън се появи на прага по къси панталони и очила. Приличаше на смутен професор, хванат в хотелска стая със съпругата на декана.

— Какво значи… — Той млъкна и се вгледа в оплесканото с кръв видение, подкрепяно от Найт. Очите му зад дебелите стъкла за малко да изскочат от орбитите си. — Боже мой, Дърк, това ти ли си? Какво се е случило?

Пит направи опит да се усмихне отново, но устните му едва-едва помръднаха.

— Идвам от ада — рече той с нисък глас, после попита по-силно: — На борда имате ли метеорологична апаратура?

Гън не отговори. Вместо това нареди на Найт да повика корабния лекар. После въведе Пит в кабината си и внимателно го настани на леглото.

— Почини си малко, Дърк. Ей сега ще те закърпим за нула време.

— Там е работата, Руди, че разполагаме точно с нула време. — Пит сграбчи китките на Гън с изподрасканите си ръце. — Попитах те има ли метеорологична апаратура на борда.

Гън го изгледа с почуда и отвърна:

— Да, има уреди за измерване и записване на различни метеорологични елементи. Защо питаш?

Пит го пусна. Самодоволна усмивка се разля по лицето му, докато се опитваше да се надигне на лакти.

— Този кораб ще бъде нападнат всеки момент от същия самолет, обстрелвал Брейди Фийлд.

— Сигурно бълнуваш. — Гън се наведе и помогна на Пит да седне на леглото.

— На вид може да изглеждам разнебитен, но умът ми в тази минута е по-бистър от всякога. Сега слушай, и то внимателно. Ето какво трябва да се направи.

Пръв забеляза малкия жълт самолет наблюдателят, изправен най-отгоре на високия кран. После го видяха и Пит, и Джордино. Беше на разстояние около три километра и летеше на височина двеста и четирийсет метра. Те щяха да го видят и по-рано, ако не идваше право откъм слънцето.

— Закъсня с десет минути — измърмори Пит, повдигайки ръка, за да улесни белобрадия доктор, който бързо и сръчно бинтоваше гръдния му кош.

Възрастният лекар следваше крачещия напред-назад по мостика Пит и почистваше и превързваше раните му в движение, без да си направи труда да се обърне и погледне приближаващия се самолет. Когато върза здраво последния възел, Пит сбърчи лице от болка.

— Това е най-доброто, което можах да направя, майоре, след като за миг не се спряхте и не престанахте да давате команди като капитан Блай.

— Извинете, докторе — отвърна Пит, без да откъсва поглед от небето, — но нямаме време за спазване на обичайните процедури. А сега бързо слизайте долу. Ако малката ми бойна тактика не мине, след десетина минути ще трябва да вършите работата си в кабинет на сушата.

Без да каже дума повече, жилавият, силно почернял от слънцето лекар затвори овехтялата си кожена чанта, обърна се и заслиза по стълбата.

Пит се отдръпна от перилото и погледна към Гън.

— Готов ли си?

— Само кажи кога. — Гън изглеждаше напрегнат, но личеше, че е в пълна готовност и в очакване. В ръката му имаше малка черна кутия, от която излизаше жица, минаваше по антенната мачта и оттам към ясното сутрешно небе. — Мислиш ли, че пилотът ще се хване на въдицата?

— Историята винаги се повтаря — отвърна уверено Пит, гледайки приближаващия се аероплан.