Стая

Покатервам се в скута й съвсем свит.

— Видях ни в Телевизор?

— И аз така разбрах. Как изглеждахме?

— Малки.

Вдигам й роклята, ама няма начин да вляза.

— Не точно сега. — Вместо това ме целува отстрани на окото, ама аз не искам целувка. — Та какво разправяше…

Нищо не разправях.

— Да, за китката ви — казва доктор Кендрик, — вероятно ще се наложи да се счупи отново по някое време.

— Не!

— Шшт, няма нищо — успокоява ме Мам.

— Тя ще е заспала, като го правим — казва доктор Кендрик, гледа мен. — Хирургът ще й сложи метална игла, за да й работи по-добре ставата.

— Като киборг?

— Какво?

— Да, малко като киборг — казва Мам и ми се усмихва широко.

— Засега обаче смятам, че зъболекарят е най-спешен — казва доктор Кендрик, — така че ще ви предпиша антибиотици веднага, както и по-силни аналгетици… — аз се прозявам широко.

— Знам — казва Мам, — времето за лягане отдавна мина.

— Ако може да хвърля един бърз поглед на Джак?

— Вече казах не.

Какво иска да ми хвърля?

— Играчка ли е? — прошепвам на Мам.

— Не е нужно — казва тя на доктор Кендрик. — Повярвайте ми.

— Просто следваме протокола за такива случаи — казва доктор Клей.

— А, сигурно много такива случаи имате тук, а? — Мам е ядосана, чувам го.

Той поклаща глава.

— Други случаи на травма, да, но да ви кажа честно, нищо подобно на вашия. Точно затова трябва да направим всичко както трябва и да ви осигурим най-доброто лечение от самото начало.

— Джак няма нужда от лечение, има нужда от сън. — Мам говори през зъби: — Никога не съм го изпускала от поглед и нищо не му се е случвало, нищо от това, което намеквате.

Докторите се споглеждат. Доктор Кендрик казва:

— Нямах предвид…

— През всичките тези години го опазих.

— По всичко личи, че е така — казва доктор Клей.

— Да, така е. — Вече текат сълзи по цялото лице на Мам, едната е цялата тъмна на ръба на маската й. Защо я карат да плаче? — А тази вечер трябва само… та той вече е заспал прав…

Не съм заспал прав.

— Разбирам много добре — казва доктор Клей. — Височина и тегло, и ще му промием раните, става ли?

След секунда Мам кимва.

Не искам доктор Кендрик да ме докосва, но нямам нищо против да стоя на машината, дето ми показва тежкото, опирам се на стената, без да искам, а Мам ме изправя. После заставам срещу числата точно както правехме до Врата, но тук има повече и линиите са по-прави.

— Справяш се отлично — казва доктор Клей.

Доктор Кендрик записва много. Насочва машини в очите ми и ушите ми, и устата ми, и казва:

— Всичко изглежда прекрасно.

— Търкаме зъби всеки път като ядем.

— Моля.

— По-бавно и по-високо — казва ми Мам.

— Мием зъби, след като ядем.

— Ще ми се всички пациенти да се грижеха така добре за себе си.

Мам ми помага да си издърпам тениската през главата. От това ми пада маската и аз си я слагам обратно. Доктор Кендрик ме кара да си движа всички части. Казва, че тазът ми е прекрасен, но един скенер на костната плътност по някое време няма да е зле, това е нещо като рентген. На вътрешното на ръцете и краката ми има остъргани белези откогато скочих от пикап. Дясното коляно е цялото със засъхнала кръв. Подскачам, когато доктор Кендрик го докосва.

— Извинявай — казва тя.

Натиснат съм в корема на Мам, хартията е на смачкано.

— В дупката ще скочат микроби и ще съм умрял.

— Не се тревожи — казва доктор Кендрик, — аз имам специална кърпичка, която ги избърсва всичките.

Щипе. Прави ми го и на отхапания пръст, на лявата ръка, където кучето ми изпи кръвта. После слага нещо на коляното ми, като тиксо е, но с лица отгоре, те са Дора и Ботичко, махат ми.

— О, о…

— Какво, боли ли?

— С такава лепенка всичко би простил — казва Мам на доктор Кендрик.

— Фен на Дора ли си? — пита доктор Клей. — И моите племенници — също. — Зъбите му се усмихват, като сняг са.

Доктор Кендрик слага още едни Дора и Ботичко на пръста ми, стегнато е.

Зъб още си е в безопасност отстрани на десния ми чорап. Когато съм си облякъл пак тениската и одеялото, докторите си говорят много тихо, после доктор Клей пита:

— Знаеш ли какво е игла, Джак?

— О, не това — простенва Мам.

— Така в лабораторията ще направят пълни кръвни изследвания рано сутринта. Маркери за инфекции, хранителен недостиг… Всичко това са приемливи доказателства, но което е по-важно, ще ни дадат възможност веднага да разберем от какво има нужда.

— Ще бъдеш ли супергерой още малко, за да може доктор Кендрик да ти убоде ръката?

— Не — скривам и двете под одеялото.

— Моля те.

Ама не, изразходих си всичкото смело.

— Трябва ми само малко — казва доктор Кендрик и вдига една тръбичка.

Това е много повече от кучето и комара, почти няма да ми остане.

— И после ще му дадете… Какво ли ще иска? — пита Мам.

— Искам да отида в Креватчо.

— Имам предвид награда — казва Мам, — като торта или нещо.

— Хм, не мисля, че имаме останала торта в момента, кухните са затворени — казва доктор Клей. — Какво ще кажеш за едно петле?

Пилар донася цял буркан, пълен с близалки, това са петлетата.

— Хайде, избери си една — казва Мам.