Стрелците от гористите равнини

Тя зачака, и следа като той не довърши мисълта си, тя оправи одеялото на Гари, който бе потънал в дълбок сън, подпомогнат от нещо, което му даваше докторът.

— Какво?

— Да… спомняш ли си легендите за древните викинги? Как обезумявали по време на битка, ставали берсеркери. Той може да бъде хладнокръвен, методичен и опасен боец до един момент, и в следващия направо да му падне пелената. Също като онази нощ когато атакувал лагера им. Този мъж е способен да атакува и ада с кофа вода.

— Ти го обичаш, нали?

— Да го оличам ли? — доктор Маклейн направи пауза, преди да продължи. — Можеш да бъдеш абсолютно сигурна в това.

Глава 11

Клей не можа да спи и се измъкна от леглото още преди първият слънчев лъч да докосне върха на планината Паъйти. Нахлузи джинсите и се напъха в ботушите. Както беше седнал на ръба на леглото, можеше да видиртъмната долина, където единствената светлина беше тънката бяла ивица на пътя към Тинкърсвил.

Остана така без помръдне, потопен в тишината. Трябваше да слезе в града и да види Гари.

Изправи се, излезе от къщата и се обля със студена вода до кръста, после потопи главата си във ведрото и се подсуши с груба кърпа. Тъкмо се сресваше, когато чу да се затръшва врата и росле плисък на вода. Махейфи вече бе станал и започнал работа.

Клей си облече ризата и закопча колана с револверте. От верандата хвърли пак поглед към долината, но откъм лагера на Девит не долиташе никаква светлина. Той прекоси утъпкания двор на фермата, сещайки как го пронизва леденият ветрец лъхащ откъмв прохода. Кухненският прозорец внезапно беше озеран от светлина.

Събра наръч дърва и го отнесе в кухнята, изтърсвайки го в сандъка. Махейфи избърса ръцете си в престилката и вдигна гърнето с кафе. Мълчаливо наля една дебела бяла кана и я постави върху масата. Кухнята носеше дъха на дървесен пушек, пара и прясно сварено кафе. Бумтящата печка излъчваше приятна топлина.

В този час на деня Махейфи не беше словоохотлив и Блейк уважаваше настроенията на готвача. Седнал на покритата с мушама маса, Бел се охита да си даде сметка за положението си. Ранното утро и кухненските шумове и топлината от огъня подпомагаха процеса му на мислене. Трябваше да докара хранителни припаси, а в случай, (е бойните действия продължаваха, трябваше да наеме още хора, мъже, които бяха готови да се бият. И които можеха да се бият.

Кафето без захар беше още горещо. Той го опита с устни, после бързо отдалечи чашата от устата си. Остави я на масата и се загледа в ръцете си. Когато сгъваше пръстите на дясната си ръка, вече не усещаше болка. Рамото беше значително по-добре, но още далеч от пълното оздравяване.

Нямаше смисъл да планира още отсега с подробности нещата, защото почти всичко зависеше от това, какво ходове ще предпреме Девит. Бел беше силно раздразнен, че се налага да му отстъпва инициативата, но нямаше какво да направи. А когато мислеше за Девит, мислите му неусетно се прехвърляха и върху Колийн.

Струваше му се невъзможно, че тя би могла да обича този човек, макар че защо не? Любовта си играеше какви ли не шеги с хората, а Девит беше красив мъж, макар и очевиден егоист. Дали съзнаваше тя доа каква степен беше егоцентричен избраникът й? Но макар и той да го знаеше, това не беше доказателство, че тя го долавя.

На чия страна щеше да затане сйъдията Райли в близките дни? Той бе пристигнал в града заедно с Девит; явно беше негов човек. И въпреки това Райли излъчваше някаква непоколебима сила; Бел усещаше какво се крие под привидната мекота — един спокоен мъж, което не означаваше задължително слабохарактертост.

Пак опита кафето. Още беше горещо. На двора се разнесохъа стъпки и откъвм корала се дочу шум от рамсетване на гредите. Това беше само Ханк Рууни. Ханк винаги започваше деня с оседлаване на кон.

Горещи палачинки зацвърчаха върху печката и Бел долови и аромата на пържено говеждо. Зад далечните хълмове се надигаше бледожълто сияние.

— шефе?

Махейфи прокара загрубелите си ръце по престилката, скалъпена от брашнян чувал.

— Шефе, трябвати хранителни запаси. Брашното и кафето са на привършване, а захарта на практика я няма. Като гледам, и останалите неща имат нужда от попълване.

Клей пак сгъна ръката си. Още не беше надеждна за бърза стрелба. По рождение беше еднакво добър и с двете си, а лявата му ръка си беше напълно в ред. Но едно пътуване да града за припаси беше съвсем различно от разходката до доктор Маклейн. Това означаваше да се товари фургон насред улицата или зад магазина. Идеална ситуация за най-смелите дървосекачи.

— Можем ли да изкараме още два-три дни?

— Можем. — Гласът на Махейфи беше изпълнен със съмнение. — Но не повече.

Вратата се отвори и Ханк Рууни влезе в стаята. Лицето му изглеуждаше с фини очертания на утринната светлина. Той си наля кафе, глътна бързо от него и седна от дясната страна на Бел.

— Кой мислиш, че може да е стреля по теб?

Бел повдигна рамене.

— Тая сутрин мисля да отида и да хвърля едно око на мястото.

— Дръж си очите на четири. Рууни погълна кафето си и приглади мустаците си.