Стрелците от гористите равнини

Мястото, където непознатият бе чакал в засада, откриваше отлична гледка към пътя. Като гледаше към подножието на ниския пясъчен хълм от мястото, където се бе укривал неизвестният стрелец, Клей Бел усети лек студ да принозва гръбнака му. Беше цяло чудо, че стрелецът не е успял да му пръсне черепа. Позицията беше идеална за стрелба. Направо му се е бил наврял под дулото.

Следите отиваха до една скала и се връщаха от нея, и като тръгна натам, ооткри още едно място, където непознатият мъж очевидно също бе изпробвал за укритие, но тук две ниски дървета затуляха част от пътя. В леко влажния пясък под голямата скала съвсем ясно се виждаше отпечатък от коляно. Мъжът бе носил дрехи от плат с довйна ширина.

Това автоматически елиминираше всички потенциални извършители, свивайки кръга им до само няколко на брой. Не бяха много хората, които носеха такива панталони в областта през делничните дни. По нататък, по обратната следа на мъжа, той откри къде конникът беше обръщал да огледа изминатия път. Ясно се виждаше къде конят се беше обърнал по командата на ездача си. В бодливия храсталак се бяха заплели няколко косамо от опашката. Бяха стоманеосиви на цвят.

Клей се върна при коня си и го възседна. Едва сега си даде ясно сметка за ваността на откритието. И въпреки това подозрението му изглеждаше направо невероятно, защото нямаше никакви мотиви, поне доколкото на него му беше известно.

Мортън Швабе беше огромен и дебел мъжага, който още от детствното си се отличаваше с грубостта си. Фермата му беше на няколко мили от Дийп Крийк и той нямаше никакви контакти с Клей Бел освен понякога при редкте си посещение в града. И въпреки това Мортън Швабе бе намразил до смърт спокойния фермер, който се грижеше за бизнеса си и изглежгда придобиваше уважаението на гражданите на Тинкърсвил, нещо, което на него му беше категорично отказано.

До момента, в който Бел бе попречил на дебелия холандец да пребие един кон, не бяха имали никаякви неприятности или разправии. Разгневен, Швабе бе ударил Бел. Следващият му удера попадна във въздуха; Бел обаче не пропусна нито един и така оосновно обработи Швабе, че дебелакът пролежа три дни на легло преди да успее да се прибере във фермата си. Нямаше жив мъж, който да преживее два такива боя през живота си.

И когато Девит се бе свързал с Швабе, за да му предложи поста на заместник съдия-изпълнител на Съединените Щати, Швабе буквално бе полудял от радост. В продължеине на седмици тренираше стрелба с револвер, факт известен единствено на Кестърсън, от когото купуваше амунициите си. Сега вече бе дошълр и неговят ред за реванш и той го желаеше с цялата си душа. Щеше да застреля Клей Бел като куче. А зад гърба си щеше да има закона.

Неимоверно щастлив, той почисти оръжията си и се приготви да потегли за града. Дори изчетка и черното си палто, което не беше обличал от месеци. Щеше да влезе в града както подобава амо на един истински съдия-изпълнител. Щеше да вземе документите и щеше да наложи изпълнението на заповедта.

В неведение за последните събития в тинкърсвил, Клей Бел се върна обратно на пътеката към гребена. Той обходи с поглед широката равнина, и върху пътя от притоположонта на Тинкърсвил страна зърна слабо облаче прах. Това беше Джад Девит, който се връщаше от фермата на Швабе, но бел нямаше представа кой може да е конникът, нито какво означава това.

Той обърна коня и се върна прохладните обятия на горите, поемайки по нов маршрут обратно към фермата си.

Вятърът мърмореше в короните на дърветата, птичи гласове долитаха откъм хластите карй потока. Веднъж успя да изненада елен, който си похрупкваше на една спокойна полянка в гората; слънцето изпращаше игриви петна по гърба му през пролуките между клоните. След като излезе на ръба на едно плато, той вдигна поглед над върховете на дърветата, през малките поляни; очите му се плъзнаха по спиралите на Кейв Крийк и Дийп Крийк към далечните, ивичести хребети на планините покарй Клисурата.

Някои от боровете бяха шест или седем фуна в диаметър. Имаше и сикамори покрай течеинето на Кейв Крийк със същия диаметър. Докато дишаше, нямаше да позволи на никого да ги отсече. Това беше неговата земя, неговият дом.

Един приток на Кейв Крийк клокочеше весело, отскачайки от скала на скала, и се разливаше в едни продълговато и тясно корито близо до него. Той го чуваше как се влива в едно езеро долу в здрача някъде зад храсталаците. Продължи да язди, после дръпна поводите да хвърли поглед към една плешивина до потока. От мястото, където беше застанал, се виждаше водата, а брегът на потока беше нашарен от отпечатъци на ботуши.

Той ги загледа озадачено. Тясната ивица пясък беше поне на четиридесет фута под краката му и не беше никак лесно да се спусне до нея. Той свърна коня надолу и се приближи, после видя едно място, където човек можеше да се спусне по издатините на скалите, използвайки клоните на сикамора като допълнителна опора. Когато започна да се спуска надолу, зърна ожулената от ботуш кора на едно дърво. Някой беше минал преди него по същия път, но не много скоро.