Стрелците от гористите равнини

На дъното вече видя множество следи, а под навеса на една скала откри иддут чувал. Развърза го. Беше пълен с образци от руда, напомнащи злато. Бяха тежки и с метален цвят.

Следите бяха оставени последния месец, не, по-скоро през последните три седмици, защото тогава бе паднал проливен дъжд, който би ги изтрил, ако бяха оставени по-рано.

Някой е бил тук и реботил по мястото. Някой, който ескила да запази златото само за себе си.

Някой, който без колебание би отнел човещки живот, за да се добере до това, което желае.

Глава 12

Джад Девит беше неизказано щастлив. Мортън Швабе бе приел да стане съдия-изпълнител и щеше да се легитимира пред Клей Бел, принуждавайки го да отвори Емигрант Гап и Клисурата за преминаване. Това нямаше да стане много скоро, защото беше пропиляно ценно време и вече бяха постъпили запитвания от управлението на железниците, прокарващи централната линия към Мексико, какво става с договорените траверси.

Намери съдията Райли седнал да вечеря с дъщеря си. И двамата вдигнаха глави при приближаването му. За миг му се стори, че долавя хлад в обноските им, но бързо отхвърли мисълта като нереална. Седна до тях. Внезапно установи, че Колийн беше станала още по-привлекателна, отколкото я беше виждал досега. От чудесно момиче се превърнала в красива жена.

До този момент я беше пренебрегвал заради работата си, но бизнесът си беше бизнес, а сегашният проблем му беше струвал много повече сили и средства, отколкото бе предполагал. Но сега, увери ги той, неприятностите вече били зад гърба му и когато бъдели предявени документите, нищо вече нямало да го спъва в изсичането на участъка Дийп Крийк. И не след дълго можели вече да се пренесат на някое по-приветливо място, или обратно в Ню Йорк, ако желаят.

— Още ми е пред очите увереността ти когато пристигнахме тук, че няма да има никакви проблеми — изрече Колийн с лека ирония в гласа. — Ти беше много самоуверен.

Той махна нетърпеливо с ръка.

— момчетата ми са готови да потеглят. Швабе ще отнесе заповедта утре сутринта.

— Швабе ли? — Това беше първият път, когато Колийн беше чула името на човек, нагърбил се със задълженията на съдия-изпълнител. — Но това няма ли да предизвика сериозни усложнения?

Баща й остави чашата с кафе върху масата.

— Защо мислиш така?

Девит понечи да ги прекъсне, но Колийн упорито продължи.

— Между Швабе и Клей е имало голяма свада. Доктор Маклейн ми разказа за нея.

Лицето на Райли се напрегна.

— ти не ми спомена за такова нещо, Джад.

Девит повдигна рамене. Беше повече от раздразнен, че Колийн си позволяваше да се меси в бизнеса му. Какво понятие си имаше тя от такива неща?

— Незначителна подробност, Райли. Компетентните ора не се намират под и над път.

— Или мъж, изпълняващи сляпо заповеди.

Лицето на Девит почервеня от гняв, но се сдържа и се обърна с усмивка към Колийн.

— Когато на човек му се наложи да свърши дадено работа, той работи с инструментите, които има под ръка. А сега да оставим бизнеса настрана. Нека да си поговорим за нас.

— За нас?

Джад Девит никога се беше отличавал с тактичност. Нетърпелив да си свърши работата, той обикновено отхвърляше всяка идея от страна на Колийн все едно че беше детски каприз. И сега беше уверен, че му е сърдита заради това вечно пренебрегване.

— Колийн — положи той ръка върху нейната, — прекалено дълго отлагахме нещата. Защо не се оженим още сега?

— Джад — отговори му тя със спокоен глас и го погледна право в очите, — аз няма да се омъжа за теб. Нито сега, нито когато и да е.

Джад Девит беше като ударен от гръм. Той понечи да проговори, после спря. Лицето му, колкото беше бледо, изведнъж се бе превърнало в пурпурно.

— Що за шега е това?

— Ти си красив мъж, Джад, и силен и при това. Правиш големи неща, и ти се възхищавам за това. Но аз едва тези дни разбрах как ги правиш.

Гневът започна да набъбва в гърдите му. Съдията Райли продължаваше да се храни, все едно че нищо не бе чул. Девит върна погледа си върху дъщерята на съдията, опитвайки се да овладее гнева си и да контролира гласа си.

— Знаеш ли, Джад, понякога истински големите неща се вършат от много дребни хора.

— И какво искаш да намекнеш с това?

— След време ще го разбереш и сам — отвърна студено тя. — Днес научих, че ти си заповядал да пребият онези две момчета.

— И какво от това? — той вече не полагаше усилия да крие гнева си. Тъмните му очи се присвиха и лицето му запази пурпура си.

— Ако Бърт Гари умре, ти се превръщаш в неговия убиец.

— Не ставай глупава! — Гневът му се разрази с нова сила. Представата, че това момиче може да го държи отговорен за каквото и да е, го докара до истински бяс. — Бел нападна Уилямс! Те започнаха войната, не ние.

— Не и според Уот.

Девит отблъсна стола си от масата.

— Райли — изрече той с равен глас, — най-добре ще бъде, ако вразумиш дъщеря си. — Той се изправи, после изгледа Колийн. — Ще се оженим тази седмица или изобщо няма да се женим.