Стрелците от гористите равнини

След малко дойдоха и Бил Кофин с Джоунс Дребосъка. Дребосъка имаше много буйна грива и в момента я приглаждаше с ръка. Раменете му заплашваха да пръснат ризата, а тази сутрин челюстта му беше особено издадена.

Рууни прехвйърли подозрително очи от Джоунс на Кофин. Последният имаше вид на майтапчия, замислил поредния си номер. Бил Кофин бше голям шегаджия, и когато беше яздил в двойка с Бърт Гари винаги измисляше по нещо да се посмеят. Дребосъка беше сериозен и малко мрачен, добър с оръжието, без да се подиграва с никого. Но откакто бяха пребили Гари, двамата яздеха заедно.

Кофин измърмори нещо полугласно на Дребосъка. Джоунс се поколеба, после отвърна:

— Може, ще видим.

Тази сутрин Клей си избра един мощен планински кон, когото бяха уловили и обяздили. Конят нетърпеливо потропваше с копита и Клей пое пътя през Емигрант Гап.

Преди много време, преди да открият един много по-лек маршрут, това беше пътят на керваните от фургони в тази част от страната. А точно отвъд Гап бе станала кадапницата. Нищо неподозиращи пионери били изненадани от индианци и бувално заличено от лицето на земята. Броени дни преди Девит да прпистигне в града, Клей бе открил наконечник от стрела там, и няколко стари колела от фургон, натъркаляни под скалната стена.

Яздеше по все по-свиващия се път. Тук местността беше оголена, с тук-там разпръснати борове, които постепенно се сгъстяваха в групички с напредването на пътя.

Бел се отклони от пътя и се насочи към Клисурата, нализайки на северозапад в боровата гора; копитата на коня му почти не издаха шум в дебелата черга на боровите иглици. Тук сред боровете започваха да се мяркат и дъбове. От лявата му страна се издигаха стръмните склонове на планината, като дърветата скоро свършваха и нагоре вече се издигаха плешиви хребети от червени скали и посипани с дълги беле ивици. Скалите оформяха назъбени гребени и причудливи скални замъци, надвиснали над вътрешната долина.

Тук, сред тези няколко дузини квадратни мили, обградени от околната пустиня, се намираше малък оазис от зелено и изумрудена красота. Вече далеч от фермата, върху коня по склона на долината, Клей Бел се потопи напълно сред спокойната красота на природата. Под него, на края на една ливада, антилопа повдигна глава, после с няколко скока изчезна сред дърветата. Изведнъж отнякъде изскочиха още цяла дузина и я последваха.

Той насочи коня надолу по склона и навлезе плътно в гората, оставяйки зад себе си свидетелите на отдавнашни сражения. От страната, където лежеше фермата му в устието на Емигрант Гап, нямаше друг път към вътрешния басейн на реката, освен през самата ферма. Пред него и малко в ляво се издигаше в далечината гигантският хребет на планината Пайъти. Една единствена пътека слизаше по склоновете й, откъдето беше минал тогава да пресрещне Колийн при посещението й. Друга нямаше, и никой човек не можеше да се приближи или изкачи по тази пътека, без да бъде забелязан от наблюдателя на върха. Отвъд Пайъти планинските хребети свърваха на запад, и оттам имаше само една пътека, онази, кояато бе използвал Бел при бързия си поход до]Тинкърсвил, същата, към която се беше устремил и сега.

Напои си коня в Кейв Крийк, и продължи. Остави зад себе си напуканите от дъждовете и слънцето скали; призрачният град остана далеч от дясната му страна. Той пое към хълмовете. Зад него останаха зелената сянка и хладината, а той все яздеше нагоре, от една раввина на друга, издигайки се все по-нагоре в планината. По горната част на хребета тук там имаше малки групички от кедрови дървета, и той дръпна поводите, взирайки се към града през просторната пустиня.

В топлото слънчево утро се издигаха няколко следи от пушек. Наближаваше обед, а по пътя нямаше никакво движение. Той огледа терена между подножието на планината и града, но и там не се забелязваше никакво движение. Извади бинокъла и най-внимателно огледа равнината до самия хоризонт.

После продължи. Височината, до която беше достигнал, беше четири хиляди фута над нивото на равнината. В басейна на реката тя беше не повече от шестотин фута. Там имаше прохлада, трева, вода и борови гори. А тук на много мили напред се простираше равнина, обрасла с жилава трева и тук-там напръскана с мескитови храсти. След като стигна пътя, той пое по дъното на пресъхналата река, после изви към мястото, откъдето бяха стреляли срещу него.

Изведнъж попадна на следите. Оттук беше минавал кон със ситни копита. Той огледа следата, като пое покарй нея, докато откри мястото, където е стоял конят, завързан за малък мескитов храст настрани от пътеката, невидим за минаващи хора.

Конят бе престоял доста време на това място. Той огледа хрластити с надеждата да отрие някакви признаци за цвета на животното. Но дори конят да се беше торкъл нейде, не можеше да открие следи от козината му.

Ездачът е бил тежък мъж с малки крака. Той проследи пътя му до мястото, откъдето се бха раздали изстрелите. Нямаше нито угарки от цигари, нито празни гилзи. Но въпреки се виждаха ясно следите от миналото присъствие на човека. Той също бе прекарал доста време на това място.