Съучастници

Репортерката на „Ню Йорк Сентинел“ Бети Кларк взе ексклузивно интервю от Еди Флин, адвоката на съпругата на Пясъчния човек Кари Милър. Днес делото продължи в отсъствие на подсъдимата. Въпреки тази пречка господин Флин разгорещено защитаваше клиентката си, оспорвайки експертизите на криминалистите. В края на днешното заседание той направи следното изявление:

Не е тайна, че моята клиентка днес не се яви в съда. Това е в нарушение на мярката ѝ за неотклонение. Бяга и се укрива, тъй като е уплашена. Тя се страхува, защото е поредната жертва на Пясъчния човек. Истинският убиец е още на свобода и отнема живота на невинни хора. Крайно време е нюйоркската полиция и ФБР да престанат да преследват моята клиентка за престъпленията на съпруга ѝ. Това е изцяло в стила на правосъдната ни система и медиите. Във всеки случай на насилие срещу жени по някакъв начин жените биват изкарани виновни.

Това трябва да престане. И ще спре тук и сега. Отправям послание към Кари. Знам, че си наплашена, знам и защо. Трябва да се довериш на някого. Знам, че ти е трудно, като се има предвид какво си преживяла, но можеш да се довериш на мен. Не мога да ти помогна, докато не се предадеш. Заедно ще останем на крака или ще бъдем повалени. Обади се в кантората ми довечера. Или ще ми се обадиш, или от утре подавам оставка като твой адвокат. Няма да имаш повече защита. Делото ще продължи без теб и мен и ще завърши с осъдителна присъда.

Имаш срок до довечера да се обадиш. Това е единственият ти шанс. Не го пропилявай, защото мога да ти гарантирам, че докато ми имаш доверие, аз няма да престана да се боря за теб независимо от всичко. Само че не мога да върша това сам.

Пясъчния човек натисна гневно страничния бутон на телефона си и дисплеят угасна. Посланието до Кари беше умен ход. Тя щеше да се обади. Той не се съмняваше в това. Този Флин се оказа хитър кучи син. Обърна се и тръгна обратно към вана.

Само да видеше Кари Милър с Еди, щеше да убие адвоката и да си я прибере.

Чакаше го нов живот с нея. Някъде далече. Той вече се беше подготвил. Когато всичко приключеше, щяха да са в безопасност. Щяха да излизат на дълги разходки по междуселски пътища. Да вечерят пред истински огън в камина. Да разговарят по цели нощи, както някога, когато за пръв път се срещнаха, и после да се събуждат от сън късно, прегърнати.

Сън.

За това копнееше. Сънят не идваше лесно, но когато я прегръщаше или дори само усещаше близостта ѝ, изпитваше задоволство, което притъпяваше острите зъби на кошмара, изяждащ мозъка му в мрака. Всичко щеше да бъде перфектно. Стига тя да беше в безопасност.

Ако се наложеше, той би дал живота си за нея.

Но преди всичко искаше да живее, отново.

А това бе възможно само с жената, която обичаше.

49. Еди

Стационарният телефон на рецепцията се намираше върху бюрото ми.

Денис, Хари и Блох седяха унили в креслата покрай стените на кабинета ми. За Лейк състоянието унилост беше непознато.

Той беше обратното на унил. Беше подпрял лакти на коленете си и дясното му стъпало тропаше по пода. Понякога тропането преставаше за малко, колкото да откъсне със зъби част от кожичките на ноктите си. После продължаваше да тропа.