Съучастници

Всички се струпаха пред кантората ми. Хари влезе в единия фокус, Блох в другия, Лейк в мустанга, а аз в доджа. Познавах шофьора, който имаше специално пригодена седалка, за да завре корема си зад волана. Косата му беше рошава и сплъстена, а едрото му тяло изпъваше до краен предел коженото яке, придавайки му вид на герой от комикс.

Казваше се Антъни Ломбарди и беше братовчед на Джими. Всичките бяха братовчеди на Джими. Прякорът му беше Тони Пича.

— Ооо, Еди Мухата, как си, пич?

— Добре съм, Тони. Готов ли си?

— Като пушка, пич.

Той натисна газта до пода и всички потеглихме в различни посоки. Живо си представях как екипът за следене на ФБР крещи по радиостанциите си.

Венецианата е италиански фолклорен танц. В началото двойките се разделят. Мъжете и жените ту се събират на групи, ту отново застават по двойки, но всеки път с различни партньори. Това е характерното за танца — смяната на партньорите.

— Окей, пич, сега ни се лепнаха две копелета — едното с краун викторията, а другото с вана. Майната им.

Погледнах в страничното огледало. Тони беше прав. В преследването участваха и още две коли — „Шевролет“ седан и „Хонда“ пикап. Шевролетът тръгна след Хари, а хондата в този момент правеше обратен завой, без съмнение за да се залепи за Блох. Лейк нямаше преследвач. Точно както очаквах. Щяха да съсредоточат усилията си върху основния ни екип.

Електронното табло на доджа беше настроено за конферентен разговор с четирима участници, за да може шофьорите да се координират помежду си.

— Крилат, карам по „Хъдсън“ и след трийсет секунди излизам на „Канал“.

— Аз вече съм на „Уотс“, чакам те — чу се отговорът.

Тони настъпи доджа и каквото и да имаше под капака, въртящият момент беше твърде силен за волана му, понеже колата започна да занася. Той отпусна за миг газта, овладя я, гумите зацепиха и гърбът ми залепна за седалката от ускорението.

— Какво си правил с това нещо? — попитах го.

— Нищо. Така си излиза от завода — звяр.

„Уотс“ отвежда до „Канал“ — основна улица в Манхатън с двупосочно движение. „Хъдсън“ е пряката преди „Уотс“. Тони сви вляво по „Канал“ към тунела „Холанд“ и каза:

— Изхвръкнах току-що на „Канал“. Къде сте бе?

Синият мустанг излезе от „Уотс“, зави надясно и тръгна по централната осева линия на „Канал“. Тони удари спирачка и закова до мустанга. Муцуните на колите сочеха в различни посоки.

Аз вече бях отворил вратата си, изскочих от колата и се метнах на предната седалка на мустанга. Лейк притича до доджа и чух гласа на Тони да го подканва да си паркира задника по-бързо. Когато вратата на Лейк се затръшна, Тони вече бе потеглил. Смъкнах се ниско на седалката и докато затварях вратата си, чух две коли да профучават покрай нас, гонейки Тони, който вече бе изминал половината разстояние до тунела.

— Викторията и ванът погнаха Тони — каза Крилатия, докато потегляше бавно в обратната посока; ние нямахме опашка.

На това му се вика венециана. Федералните изобщо не видяха смяната. Те си въобразяваха, че гонят мен, а не знаеха, че Лейк е на мястото до шофьора. Крилатия и Тони изпълниха номера перфектно. Имаха опит. ФБР от години следеше Джими Шапката. Ако му беше нужно да се срещне насаме с някого, венецианата беше най-лесният начин.

— И така, накъде отиваме? — попита Крилатия.

— Към Бруклин Парк.

— Няма проблем.

Крилатия беше много по-голям от мен и Джими. Когато бяхме малки, той ни закриляше. Беше от квартала на Джими и когато ходех там, той винаги се грижеше никой да не ми досажда. Като единственото ирландско хлапе в изцяло италианския квартал на Джими, имаше защо да се притеснявам. Никой не закачаше Джими заради баща му, но много от местните деца с удоволствие биха се сбили с пришълеца. Освен ако Крилатия не беше наблизо, разбира се. По онова време той винаги ходеше с насинено око или морави петна по лицето и ръцете. Мислех си, че е от сбивания със съпернически банди, а се оказа, че баща му обичал да го поступва.

Навремето всички му викаха Тони. Когато баща му блъснал майка му през прозореца на жилището им на втория етаж, а Тони скочил след нея, уловил я във въздуха и поел удара с гърба си, хората започнаха да му викат Крилатия. Майка му разправяше, че излетял като птица от прозореца, сграбчил я във въздуха и тя паднала върху него. Въпросния ден лекарите не можеха да кажат дали Тони ще проходи някога заради гръбначните си наранявания. Бащата на Джими и бащата на Тони имали разговор същата вечер, така разправяха хората, и той не минал добре. Бащата на Тони не оцеля след падането си от покрива на сградата. Тони не само оздравя, но и семейство Фелини го взеха под своя закрила и той започна да работи за тях — крадеше коли за една от нелегалните им работилници, която ги продаваше на части. Беше много добър в работата си, особено в шофирането. Зад волана нямаше по-бърз карач от Крилатия.

Пристигнахме в Бруклин Парк много преди уреченото време.

— Искаш ли да дойда с теб?

— Не, ще се оправя. Имаш ли нещо против да ме изчакаш, докато свърша?

— Няма проблем, хлапе. Ще те наглеждам.