Съучастници

Ото стана, закопча сакото си и на път за вратата мина покрай масата на защитата. Очите му нито за миг не изпускаха Кари, която седеше с наведена глава. Не можеше да го погледне. Кари се бе съмнявала в собствения си разсъдък, чудила се бе защо много отдавна не е разчела знаците у съпруга си, защо не е разбрала, че е убиец, преди да се омъжи за него. Иронията бе, че тя не беше омъжена за убиец. Убиецът я бе забелязал и пожелал, и бе успял да се промъкне с измама в живота ѝ, да я накара да си мисли, че е убила съпруга си, и да носи в себе си тази вина. И после се бе намесил като неин спасител.

Едва след като Пясъчния човек уби Дилейни и започна поредната си серия убийства, Кари си бе дала сметка, че я използва за играчка. Много хора биха събрали две и две по-бързо от нея. Но тя беше станала предпазлива след преживяното с Даниъл. Знаеше колко е лесно някой да измами доверието ѝ. Затова бе побягнала, без да знае как иначе да постъпи, неспособна да се довери на когото и да било, дори на своя адвокат и нов любовник Ото.

Докато минаваше покрай масата на защитата, той направи крачка към нея, вдигна коляното си и удари ръба на масата, с което я разклати силно. Чашата с вода падна на пода и се разби на хиляди парченца. Пелтие се усмихна и напусна залата.

Още щом той излезе, помолих Хари да поеме от мен и да поиска прекратяване на заседанието до края на деня, докато ФБР извършат по-нататъшни изследвания на трупа във фризера, за да потвърдят самоличността му, после се обърнах и хукнах към изхода.

Чух шум от стъпки на тежки обувки и се извърнах.

Блох тичаше след мен.

Зад нея Бил Сунг ни настигаше.

56. Пясъчния човек

Ото Пелтие излезе от сградата на съда и си запробива път през тълпата репортери, като изблъскваше с ръце камерите и микрофоните, който се навираха в лицето му. Затича се напред, събори на земята една репортерка, изтласка с рамо друга. Камерите се преместиха от него към падналата репортерка, а когато отново го потърсиха, той вече се беше измъкнал от тълпата и тичаше към мерцедеса си, паркиран от другата страна на улицата.

Още докато пресичаше, отключи колата с дистанционното. Когато стигна до нея, отново чу зад гърба си неистовите викове на репортерите. Обърна се и видя Флин и Блох, които разблъскваха тълпата.

Щяха да се опитат да го проследят. Така щяха да стигнат до Кейт. Искаха да го изобличат, да го провокират, после да се доберат до скривалището, където държеше адвокатката.

Той седна зад волана, запали двигателя и си сложи предпазния колан. Дванайсетцилиндровият мотор с два турбокомпресора изрева.

Нямаше как да настигнат Пясъчния човек, не и когато беше в тази кола. Ото все още мислено се наричаше така. Това име му придаваше усещане за сила. Караше го да се чувства непобедим. Изостряше ума му, правеше го още по-хитър и безскрупулен. Ако се замислеше истински, Ото Пелтие не съществуваше. Това скучно име беше просто маска. Маска за ролята, която играеше.

Съществуваше само Пясъчния човек.

Допреди малко той беше убеден, че след делото, когато Кари получеше оправдателна присъда, ще бъде завинаги негова. Но тя го бе предала. Беше говорила зад гърба му с Флин, това проклето нафукано адвокатче. Качества, заради които самият той се бе насочил към него, когато разбра, че не може да сключи сделка с прокурора и да отърве Кари. Флин му се струваше най-подходящият адвокат за тази цел.

Наемането на Флин беше най-фаталната му грешка.

Погледна вляво и видя как тълпата репортери се раздели на две, за да пропусне Флин и Блох. Те го забелязаха в колата му и се затичаха към него.

Когато натисна газта до пода и гумите му вдигнаха лютив дим от асфалта, Ото с наслада видя изражението на Флин, който си даде сметка, че са закъснели и нямат никакъв шанс да го догонят. Осъзнаването на последиците от този провал беше ясно изписано върху отчаяното му лице.

Пясъчния човек отиваше към автобусното депо на Кони Айланд. Преди да напусне завинаги страната с фалшивия си паспорт и парите, скрити там, той щеше да си отмъсти на Флин. Адвокатът му бе отнел любимата жена. Беше я настроил против него. Това не можеше да остане безнаказано. В идеалния случай би желал да убие Флин, може би дори да извади очите му, докато още е жив. Но знаеше, че няма да има време за това. Имаше обаче друг начин да си отмъсти на нафуканото адвокатче.

Щеше да изгори Кейт Брукс жива.

57. Еди

Изхвръкнах през отворената стъклена врата на съда, следван от Блох, и се озовахме сред тълпа от репортери, които веднага ни обградиха отвсякъде.

— Хари Форд е зад мен, той ще направи изявление — изкрещях аз и след тези мои думи морето от човешки тела се раздели, сякаш бях Моисей.

Веднага започнаха да се блъскат кой пръв да посрещне Хари, който беше още в залата, но те не знаеха това.

Прескочих трите стъпала, които ме отделяха от тротоара, и чух някакъв огромен двигател през улицата да изпраща стрелката на оборотомера в червената зона — Пелтие беше зад волана на онзи мерцедес и ме гледаше със страховита гримаса. Изстреля се от място като мълния и сви вляво по Ленард Стрийт.