Съучастници

— Още щом Пясъчния човек се активизира, светът на Кари се взриви отново и тя побягна — продължих аз. — Тя е разбрала, че съпругът ѝ не е убиец. И че вие сте подхвърлили доказателствата в колата му онази нощ, когато сте били в дома ѝ, нали?

— Не, разбира се!

— По онова време вече сте предприели стъпки да се разграничите от собствеността на вана, който сте използвали за престъпленията си. Регистриран е на фирма, водеща се на Даниъл Милър. Тя не е извършвала търговска дейност от години, не е подавала никакви счетоводни отчети. Тя е куха фирма.

— Не, нямам нищо общо с нея. Ванът е собственост на Даниъл Милър.

— Определено е негов, но вашата фирма е подала документите за регистрацията му. Бихте ли желали да видите документацията?

— Господин съдия — каза Ото, — нямам намерение да търпя тези безпочвени атаки…

— Отговаряйте на въпросите на господин Флин — нареди съдия Стоукър.

— Имали сте идеална възможност да натопите някого за престъпленията си, да накарате Кари да повярва, че е убила съпруга си, и да прикриете всичко. След което да получите онова, което сте искали. През цялото време сте искали Кари, нали? Пожелали сте я още в момента, когато Даниъл я е довел в кабинета ви. И сте го натопили за престъпленията си, за да можете да я имате.

Той стисна зъби и мускулите на челюстта му се стегнаха. Изражението му се промени. В него проблесна гняв. Дива ярост. Прекара длан по лицето си — може би си даваше сметка, че емоциите му са изписани на него, и се опитваше да ги изтрие с ръка.

— Лъжи, господин Флин.

— На страниците от дневника, които току-що прочетохте, Кари не споменава да е видяла черната перлена огърлица в колата на съпруга си, нали така?

— Не, но…

— Не споменава да е била там, защото в този момент не е била, нали?

— Не знам какво е видяла.

— Огърлицата не е била там, но впоследствие се е озовала някак в чекмеджето ѝ, нали? След като вие сте я взели от дома на Стейси Нилсен.

— Лъжи.

— Познавахте ли госпожа Нилсен?

— Тя и съпругът ѝ бяха известни светски личности. Разбира се, че съм ги срещал.

— И сте били в дома им…

Пелтие направи гримаса.

— Не си спомням — каза той.

— Били сте в къщата, господин Пелтие. Знаели сте, че единственият начин да проникнете с взлом е през главния вход, а не през задната врата с двете масивни резета, нали?

— Не съм убил Стейси и съпруга ѝ. Нито когото и да било.

— Не запознахте ли вие Стейси с Даниъл? Тяхната афера ви е била много удобна. Тя ви е дала възможност да обработите клиентката ми да повярва, че съпругът ѝ е убиец. Вие сте посели семето на съмнението, нали?

— Лъжи!

— Наистина ли? — казах аз и Хари ми подаде кафяв плик.

Отворих го и вдигнах съдържанието му така, че всички да го виждат.

— Това са вашите телефонни разпечатки, няма да кажа как съм се сдобил с тях, но тук фигурират всичките ви разговори с Кари Милър. През месеците преди делото вие нито веднъж не сте ѝ звънили, нито тя на вас. Това е необичайно, нали? Не ви е звънила, защото сте били заедно. Били сте постоянно в контакт. По това време вече сте имали интимна връзка. Кари Милър ще го потвърди.

— Тя е лъжкиня.

— Написаното в дневника ѝ е изцяло вярно, нали? Вие сам го заявихте.

— Казах ви, тя лъже. Вашата клиентка отчаяно се бори да бъде оправдана и се опитва да ме натопи за престъпленията си. Моята дума срещу нейната. Аз съм адвокат с безупречна репутация, а тя е провалена кандидат-актриса, която се е омъжила за сериен убиец заради парите му. Мисля, че съдебните заседатели знаят кой от двама ни казва истината.

За човек в неговата ситуация Пелтие беше забележително хладнокръвен. Той вдигна чашата с вода, изпи я и я остави. Приближих се, взех чашата и я занесох на масата на защитата.

— Нещата не опират само до вашата дума срещу тази на Кари, нали? Пясъчния човек отвлече млада жена в Манхатън преди две вечери. Започнал е да става небрежен. Забравил е на местопрестъплението пластмасова капачка на спринцовка. Тя вече е изследвана за микровлакна и други веществени следи.

Докато говорех, видях как шията му се оцвети в мораво, което сякаш извираше от яката на ризата му. Преглътна и ми се стори, че с огромно усилие успява да запази спокойствие.

— Лабораторията, изследвала капачката на спринцовката, в момента споделя резултатите с ФБР. Оказа се, че ДНК-то по нея не е на Даниъл Милър. ДНК пробата на клиентката ми вече е вписана в доказателствения материал. И тя не съвпада…

Спрях се и погледнах чашата върху масата на защитата.

— Какви според вас са шансовете да съвпадне с ДНК-то върху тази чаша?

— Това е абсурд! — каза той, пое си дълбоко дъх и изпъчи гърди, сякаш се канеше да произнесе дълга тирада.

Но не го направи. Погледът му се спря на Кари и в очите му се четеше копнеж, който бе по-убедително доказателство от сто съвпадения на ДНК.

— Нямам повече въпроси към свидетеля — казах аз и се извърнах към Уайт.

Той изглеждаше като прегазен от тежък самосвал, пълен с конски тор. Съдията го попита дали има следващи въпроси. Нямаше.