Съучастници

Чуха се виковете на протестиращите пред портата, която беше на петстотин метра от къщата. Хари и Еди се спогледаха, но си замълчаха. Притесняваха се за Кари и това караше Кейт да се страхува още повече.

Телефонът ѝ звънна. Номерът на дисплея изглеждаше познат.

— Кейт Брукс — каза тя.

— Госпожице Брукс, обаждаме се от съда на Сентър Стрийт. Призована сте да се явите пред съдия Стоукър днес в дванайсет на обед за извънредно изслушване по делото срещу Кари Милър.

Кейт усети тъпа болка в тила. Началото на мигренозен пристъп, причинен от мисълта, че е попаднала в засада. Тя знаеше причината за извънредното изслушване, но за всеки случай попита:

— Във връзка с какво?

— С мярката за неотклонение — каза чиновничката и ѝ даде указания в коя съдебна зала на кой етаж да се яви, след което затвори.

Кейт набра номера на Пелтие.

— Обадил си се на Еди, след като разговаряхме. С кого още си говорил?

— С никого.

— Току-що ме потърсиха от съда. Викат ме на изслушване в дванайсет, за да обсъдим мярката за неотклонение на Кари. Прокурорът смята, че я е нарушила. Единствените, които знаем, че я няма, сме Еди, Хари, ти и аз.

— Не съм разговарял за това с никого. Не искам Кари да бъде арестувана. Кълна се, не съм се обаждал на когото и да било освен на Еди.

— Е, добре, извинявай. Ще се чуем пак. — Тя затвори.

— С кого е говорил? — попита Хари.

— Казва, че само с нас. Стори ми се, че не лъже — отвърна Кейт.

— Откъде тогава в съда знаят, че има проблем с мярката ѝ?

— Има само две обяснения — каза Еди. — Или Ото е съобщил на ченгетата, или те сами са научили.

— Но откъде могат да научат? — попита Кейт. — Допускам, че имат много повече от заповед за изземване на старите папки на Ото Пелтие. ФБР подслушва телефона му.

15. Откъс от дневника на Кари Милър

29 май

Все още изпитвам угризения, че излъгах полицая миналата седмица. Не го направих нарочно. Бях разстроена и не на себе си и просто исках той да си тръгне. Но дори след като поисках обяснение от Дани, продължих да се чувствам ужасно.

На следващия ден реших да го попитам отново. Казах му, че се чувствам гузна. Престъпление ли е да излъжеш полицай? Исках да се обадя в участъка и да говоря с него, да изясним нещата. Дани ме увери, че не е нужно. Отвори лаптопа си, намери сайта на местния новинарски канал и кликна върху една статия. Аз я прочетох и се почувствах по-добре. Полицията извършвала рутинни проверки на регистрираните собственици на определен вид ван без прозорци. Смятало се, че Пясъчния човек ползва подобен ван.

Дани каза, че не иска да се замесва в случая. Той всъщност не притежаваше ван. Имало такъв, регистриран на една от фирмите, които се водели на негово име, но изобщо не бил сигурен дали още го ползват. Той инвестира в множество малки фирми и от време на време ги препродава с печалба. Нямало смисъл да губим времето на полицаите с такова нещо, когато от тях всъщност се иска да открият и арестуват истинския убиец. Съгласих се. Нямаше смисъл да правим това, а и внезапно се почувствах много по-добре.

В дните след посещението на полицая нещата между мен и Дани се развиваха чудесно. На два пъти дори се прибра рано и приготвихме заедно вечерята, пихме вино, посмяхме се. Беше ми леко, забавно и топло на душата. Както в началото на връзката ни.