Съучастници

— Езичето на бравата е дефектно. Тя не се затваря, ако не я затръшнеш. Казах на домоуправителя, но още не е намерил време да я оправи. Мислех си, че съм заключила, но като се прибрах, беше отворено и телевизора ми го нямаше.

— Не си го споменавала — отбеляза Хари. — Може да съм стар, но не бих забравил такова нещо.

— И с Еди не съм споделила. Но откакто се случи, не мога да спя. Изведнъж съседът ми се е сдобил с телевизор с добър звук. И обича да го усилва докрай.

— Но защо не… — започна Хари и се спря. Вече знаеше отговора. — Аха, не си искала Блох да научи.

Кейт кимна.

— Все пак трябва да живея в тази сграда, а това е само някакъв си телевизор. Не си струва.

Тя взе папките от верандата и ги сложи в багажника на колата.

— Да пообиколим наоколо. Да видим дали няма да открием Кари някъде — каза Кейт.

Хари притвори входната врата, без да я затваря докрай. Седнаха в колата и той подкара по Медоу Роуд. От Кари нямаше и следа. Кейт предложи все пак да огледат навсякъде из Олд Уестбъри. Подминаха галериите за антики, мебелните бутици и луксозните салони за красота. В района имаше три шоурума — на „Ферари“, „Ленд Ровър“ и „Мерцедес“. Такъв беше кварталът. Никъде не видяха Кари и след около половин час Хари обърна колата и пое обратно към къщата. Два новинарски екипа бяха заели позиции пред портата на комплекса. Прииждаха още протестиращи; бяха вече петнайсетина и започваха да скандират:

— Кари убийцата в затвора! Кари убийцата в затвора!

Още щом отбиха от Медоу Роуд, Кейт видя колата на алеята.

„Форд Мустанг“ 1965-а, тъмносин. Вратата се отвори и отвътре се подаде Еди Флин. Кейт слезе от колата на Хари и тръгна към него. Тъкмо отвори уста да му обясни, когато Еди каза:

— Пелтие се обади да провери дали съм добре след снощи и да изрази съжаления за смъртта на Дилейни. Попита ме дали знам къде е Кари. Моля ви, само не ми казвайте, че е нарушила мярката за неотклонение.

Хари застана до Кейт и двамата се спогледаха.

— Не знаем — отвърна тя. — По нищо не личи да е опаковала багаж. На леглото има пижама, сякаш е оправено, като е станала. Няма следи от взлом. Единственото необичайно нещо е, че я няма и че когато дойдохме, входната врата беше открехната.

— Има ли домашна помощница?

— Не съм чувала да има.

— Нека пак да огледаме вътре.

Кейт го последва в къщата. Еди обиколи долния етаж. Холът, кухнята, всичко беше в безупречен вид. Качиха се горе. Той надникна в дрешника, в спалните за гости, в двете бани към тях и в банята към спалнята.

Електрическа четка за зъби беше поставена върху зарядното си устройство над мивката. Беше единствената в банята — в шкафчетата нямаше други. Еди откъсна парченце тоалетна хартия, вдигна четката и стисна космите с хартията, после я огледа и я пусна в клозетната чиния. Коленичи, постави длан върху пода на душкабината, погледна във ваната.

Кимна и слезе във вестибюла; Кейт го следваше.

— Какво мислиш? — попита той.

— Не знам — отвърна тя. — Няма следи от борба. Бързала е да излезе, това поне е сигурно.

— Права си — каза Еди. — Четката ѝ е суха. Също и ваната, и плочките под душа.

— Какво доказва това? — попита Хари.

— Доказва, че най-вероятно не е излязла тази сутрин. Спомняш си как изглеждаше вчера. При целия този ад, който преживява, тя е жена, която се грижи за външния си вид. Очаквах да открия поне следи от влага по четката за зъби и под душа.

Кейт скръсти ръце на гърдите си, вперила поглед в пода, и каза:

— Тогава копринената пижама на леглото е тази, с която е трябвало да си легне снощи. Измъкнала се е по тъмно, когато пред портата не е имало протестиращи. Първите репортажи за Пясъчния човек в „Грейдис Ин“ излязоха в новините в десет. Знам само, че цяла нощ не си е била вкъщи.

— По дяволите! — изпъшка Хари. — Нарушила е мярката за неотклонение, нали така? Делото започва утре. Сигурно е имала нервен пристъп. Виждал съм го и преди. Проблемът е, че без клиентка нямаме защита.

— Трябва да я намерим. Къде е Блох? — попита Кейт.

— С Гейбриъл Лейк. Опитват се да заловят Пясъчния човек.

— Ти го спомена снощи. Кой е той?

— Бивш агент на ФБР. Навремето е работил с Дилейни. Интелигентен, но доста особен.

— И този особняк и Блох ще намерят Пясъчния човек?

— Нека им дадем шанс. Едва сега започват — каза Еди.

— И така, къде може да е тя? — попита Хари.

Кейт си припомни събитията от вчерашния ден и срещата с Кари. Никога не беше виждала толкова измъчено, съкрушено и сломено човешко същество. Вариантите не изглеждаха обнадеждаващи.

— Ако е видяла новините, сигурно се е изплашила до смърт и е побягнала — каза тя. — Другите възможности не са по-добри. Например той да я е отвлякъл. Или пък да не е избягала, за да се спаси, а да лежи мъртва в някоя хотелска стая или на дъното на…

Тя не довърши мисълта си, не беше нужно. Личеше си, че Еди и Хари вече са си помислили същото. Никой не притежаваше безкрайна сила на духа. Това, през което Кари бе преминала и бе оцеляла, би убило други. За някои единственият изход в такава ситуация би бил самоубийството.