Съучастници

Това е любимата ми сцена: мрак, минава полунощ. Мичъм седи на пън в градината и си пее този стар християнски псалм — „Отпускам се в твоите вечни обятия…“, докато Гиш е дадена в силует, седнала в люлеещия стол зад мрежестата врата на верандата, и държи в ръце ловна пушка. За да покаже, че не се бои, тя също запява. Тогава едно от децата се приближава със свещ в ръка и сиянието на пламъка по мрежата не позволява на Гиш да вижда заплашителната фигура на Мичъм. Тя се навежда напред и духва свещта, но Мичъм е изчезнал в нощта.

Когато за пръв път гледах този филм, дълго не можех да си избия тази песен от главата. Представете си: Мичъм, коравосърдечен убиец, да пее с такъв красив баритон. При това псалм. Човек, който е изпращал хора във вечните обятия… с нож. Такъв закоравял злодей, че не изпитва капка страх да седне на двора и да пее. Всеки път, като гледам тази сцена, настръхвам.

Не съм чула затварянето на входната врата. Нито звука от отварянето на гаража, нито рева на двигателя на онази спортна кола, който Дани форсира докрай. Видях само червения отблясък върху екрана на телевизора. Обърнах се и погледнах през прозореца. Стоповете на колата му се отдалечаваха по алеята като две големи червени очи, докато накрая се стопиха в мрака.

Догледах си филма, после съм заспала на канапето, но след час и нещо телефонът ми ме събуди.

Преди няколко дни бях чела за Пясъчния човек. След посещението на онзи полицай ме обзе любопитство и сега телефонът ме известяваше всеки път, когато излезеше нова статия. Кликнах върху линка. Имаше два репортажа.

Пясъчния човек беше убил две жени предишната нощ в жилището им. Полицията призоваваше да се явят свидетели. Втората новина беше свързана с една от предишните му жертви. Маргарет Шарп. Имаше нейна снимка по карирана лятна рокля в червено и бяло, с ярко червило и къдрици в стила на петдесетте. Усмихната.

Изпуснах телефона.

Вдигнах го и с два пръста увеличих изображението на Маргарет Шарп.

На ушите си имаше сребърни обици с формата на рози.

16. Блох

Лейк каза, че има кола, но била на сервиз.

Обикновено Блох не беше от разговорливите. Затова пък обичаше колите и беше тунинговала скромния семеен джип до степен да го превърне в напълно различен автомобил. Това основно включваше подсилване на шасито, предавателния вал и всички елементи на окачването, за да поемат мощта на новоинсталирания 6-цилиндров V-образен двигател с два турбокомпресора. Всичко останало по колата си беше същото, така че като настъпеше педала, челюстта на пътника до нея увисваше, а гръбнакът му се залепваше за облегалката.

— Каква кола караш? — поинтересува се тя.

— Ами синя — отвърна Лейк.

Очертаваше се трудна седмица. С джипа на Блох се насочиха към „Трайбека“. Лейк бе предложил да почнат от там.

— Какво има в „Трайбека“? — попита тя.

— Там е апартаментът на Лилиан Паркър. Искам да го огледам.

— Защо точно нейния?