Съучастници

Хари бръкна под сакото си и от изтрития кожен кобур извади стар колт, модел 1911 г. Вкара патрон в цевта и побутна вратата с пръсти, докато с другата ръка държеше оръжието до бедрото си. Вратата плавно се отвори докрай. Той направи знак на Кейт да остане отвън.

— Зад теб съм — каза тя.

Хари поклати глава и промърмори нещо неодобрително, после прекрачи прага и влезе в къщата. Вътре не се чуваше звук дори от радио или телевизор. Кейт отново се провикна. Никакъв отговор. В хола нямаше никой, също и в кухнята. Хари отиде с бързи крачки до стълбището. И в двамата се надигаше някакво усещане за неотложност. Отново се провикнаха. Нищо. Спалнята и баните бяха празни. Нямаше следи от борба. Нищо не изглеждаше местено. Леглото беше оправено. Върху възглавницата лежеше бяла копринена пижама.

Кейт слезе бързо по стълбите, като остави Хари в семейната спалня, и излезе навън.

Зад къщата и около басейна също нямаше никой. Спортната кола на Даниъл Милър беше все още в гаража до тази на Кари. Това бяха единствените два автомобила, които Кейт бе видяла при първото си посещение в имота. Тя остави папките на верандата, извади телефона си и набра номера на Кари Милър.

Беше изключен.

— Нали знае, че идваме тази сутрин? — попита Хари, който беше слязъл по стълбището до вестибюла.

— Снощи ѝ казах. Може да е взела такси до магазина.

— В квартал като този хората не ползват таксита или Юбер. Ако е имало да ходи някъде, а не е искала да шофира, е щяла да си поръча лимузина. Но защо? Защо да не вземе своята кола? И защо изобщо я няма тук?

— Ще се обадя на Пелтие — каза Кейт.

Той отговори на първото позвъняване.

— Ото, ние сме в къщата на Кари. И двете коли са в гаража. Входната врата е отворена, а нея я няма.

— Не ми звучи добре тази работа. Потърсихте ли я на мобилния ѝ?

— Изключен е.

— По дяволите, да не мислите…

Ото не довърши мисълта си. Звучеше разстроен. В гласа му се долавяше искрена уплаха.

— Да не би Пясъчния човек да я е отвлякъл? Нямам представа какво става тук.

— Дали да не повикаме полиция? — предложи той.

— Не — отвърна Кейт. — Още не. Няма белези от взлом. Освен това в мярката ѝ за неотклонение се казва, че не бива да напуска дома си. Ако ченгетата решат, че е нарушила мярката, ще поискат заповед за арест.

— Арестът си е арест, но Кари може да е в опасност. Видях вестниците днес. Вчера Пясъчния човек е убил двама души — мъж и жена. Жената била агент на ФБР.

Кейт беше разговаряла с Еди предишната вечер, след като бе открит трупът на Дилейни. Името му се споменаваше бегло в един от репортажите, които бе чела тази сутрин. В „Поуст“ пишеше, че Еди Флин и двама частни детективи — Мелиса Блох и Гейбриъл Лейк — били забелязани на местопрестъплението снощи, но не се знаело дали участват официално в разследването. Имаше дори снимка на тримата, докато излизаха от сградата на Дилейни.

— Знам, тя беше приятелка на Еди. Той цяла нощ не е мигнал, беше в централата на ФБР.

— О, господи, направо е ужасно. Толкова ме е страх, Кейт. Това не е в стила на Кари. Мисля, че трябва да се обадим в полицията. Ако нещо се случи с нея, никога няма да си го простя…

Кейт не знаеше какво да мисли. Долавяше искрената загриженост в гласа на Ото. Той явно влагаше същата страст в делата си, както и самата тя. Това беше едно от нещата, които още от самото начало ѝ бяха допаднали в него.

— Може просто да е излязла да глътне въздух из квартала. Всички медии гърмят за това дело. Съпругът ѝ отново убива хора. Вероятно ѝ е дошло в повече.

— Да. Тя премина през ада. Когато ѝ повдигнаха обвиненията, всичките ѝ приятели я изоставиха. Сега е съвсем сама и, разбира се, е напълно невинна. Единствената ѝ радост беше, че Даниъл се е махнал от живота ѝ. Мислеше си, че той завинаги ще се укрива някъде. Вероятно е съсипана.

— В такъв случай няма нужда да звъним в полицията и само да усложним нещата, ако я арестуват за нарушение на мярката. Тя ще се прибере. Да ѝ дадем малко време, преди да викаме ченгетата. Ще огледам още веднъж къщата и ще ти се обадя — каза Кейт и затвори.

— Дрешникът е все така пълен с дрехи. На леглото има пижама. Може би наистина е излязла да се поразходи из квартала и е загубила представа за времето — предположи Хари.

— Да, сигурно е така — отвърна Кейт, като стискаше телефона в ръката си и хапеше долната си устна.

Ситуацията никак не ѝ харесваше. Невинна жена в нормално психическо състояние, на която предстои да бъде изправена пред съда за множество убийства, не пропуска среща с правния си екип. Такива неща просто не се случваха. Дори ако съпругът ѝ, сериен убиец, се е върнал изненадващо в Ню Йорк предишната вечер.

Хари излезе на верандата, прибра пистолета си в кобура и закри очи от слънцето, докато се оглеждаше.

— Сигурно пътува някъде с кола, изключено е да мине пеша покрай протестиращите. Щом не е заключила входната врата, значи е наблизо. Аз излязох миналата седмица и забравих да заключа апартамента си — каза Кейт.

Хари я изгледа недоверчиво.