Тайнственото око

— Не, не, позволете ми само да довърша фразата си. Когато Наполеон I падна от трона, новото правителство уволни група офицери, които, въпреки полицейския надзор, са се изхитрили да изобразяват обожаемия император върху различни предмети — табакери, пръстени, игли за вратовръзки, ножове.

— Е?

— Това парче е част от бастун, или по-скоро нещо като тояжка със скулптурна глава на накрайника от слонова кост. Ако внимателно се вгледате в това парче, ще видите, че изображението представлява профила на млад капрал. Във вашите ръце, господин секретар, лежи парче от такава тояжка, тя принадлежи на бивш наполеонов офицер.

— Наистина… — каза Прасвил, като разглеждаше парчето на светло. — Наистина, може да се различи такъв профил…

— Заключението е просто. Сред жертвите на Добрек, сред онези, имената на които са попаднали в знаменития списък, се намира потомъкът на едно корсиканско семейство, на служба при Наполеон. Наполеон му дал благородническа титла и богатство, които по-късно при реставрацията били отнети. Има много голяма вероятност този потомък, който е бил член на бонапартистката партия, да е петото лице в автомобила. Да кажа ли името му?

— Маркиз д’Албюфе? — прошепна Прасвил.

— Маркиз д’Албюфе — потвърди господин Никол.

Лицето на господин Никол се беше преобразило. Той нямаше предишния смутен вид. Господин Никол стана и каза на Прасвил:

— Господин главен секретар, бих могъл да запазя това откритие за мене си, и да ви съобщя едва след окончателната си победа, тоест, след като ви донеса списъка на двадесет и седемте. Но събитията се развиват много бързо. Изчезването на Добрек, въпреки очакванията на похитителите му, може да ускори развръзката. Трябва да се избърза и затова ви моля да вземете най-решителни мерки.

— Какво би трябвало да направя? — попита Прасвил.

— Още утре да ми дадете изчерпателни сведения за маркиз д’Албюфе.

Прасвил колебливо обърна глава към госпожа Мерж. Кларис рече:

— Моля ви, приемете услугите на господин Никол. Той е неоценим и предан помощник. Отговарям за него.

— Какъв вид сведения бихте искали да получите, господине? — заинтересува се Прасвил.

— Всичко, което се отнася до маркиз д’Албюфе. Семейно положение, роднински връзки, занимания, собствеността му в Париж и провинцията.

Прасвил отбеляза:

— Всъщност, независимо дали това е маркиза или някой друг, похитителят работи за нас, защото като вземе списъка, той обезоръжава Добрек.

— Кое ви доказва, господин главен секретар, че той не работи за самия себе си?

— Невъзможно, името му е в списъка.

— А ако го заличи? Ако вие се намирате пред един противник, много по-силен от Добрек в политическо отношение?

Аргументът подействува на секретаря. След кратък размисъл, той заяви:

— Елате утре при мен в четири часа в префектурата. Ще ви дам всички сведения. За всеки случай, кажете адреса си.

— Господин Никол, площад Клиши, 25. Настаних се там у един приятел, който отсъствува.

Посещението бе свършило. Господин Никол благодари, поклони се на главния секретар и излезе, придружен от госпожа Мерж.

— Великолепно — каза той, след като бяха вече излезли. — Вече имам свободен достъп до префектурата и всички те ще действуват заедно с мене.

Госпожа Мерж с недоверие отбеляза:

— Ще стигнем ли навреме? Страхувам се този списък да не бъде унищожен.

— От кого? От Добрек?

— Не от него, а от маркиза.

— Но той още не го е взел. Добрек ще се противи. Той ще се съпротивлява достатъчно време, за да можем да стигнем до него. Помислете си само: Прасвил е на моите заповеди…

— А ако открие измамата? Най-повърхностното следствие би доказало, че господин Никол въобще не съществува.

— Но няма да докаже, че господин Никол е Арсен Люпен. Има и нещо друго. Като полицай, Прасвил стои доста високо, той има само една цел: да смаже стария си неприятел Добрек. Всички средства срещу Добрек сега за него са добри, той няма да губи времето си да проверява самоличността на господин Никол, който му обещава главата на Добрек. Да не говорим за това, че вие ме запознахте с него и че няма как да не са го впечатлили моите малки таланти. Впрочем, само напред!

Когато Люпен беше близо до нея, Кларис беше изпълнена с доверие към него. Бъдещето й не й се струваше тъй ужасно, тя дори беше съгласна с това, че шансовете на Жилбер не са намалели, въпреки, че смъртната присъда вече бе произнесена. Ала Люпен все пак не успя да накара Кларис да се върне в Бретан. Тя искаше да бъде заедно с него.

На следващия ден сведенията на префектурата потвърдиха всичко, което Люпен и Прасвил вече знаеха. Маркиз д’Албюфе беше напълно компрометиран в аферата с канала, така компрометиран, че се бе наложило принц Наполеон да го отстрани от управлението на политическото бюро във Франция. Маркиз д’Албюфе поддържаше изключителния разкош в къщата си със заеми. Що се отнася до отвличането на Добрек, беше установено, че противно на всекидневния си навик, маркизът не се бе явил в клуба между шест и седем часа и не си бе обядвал вкъщи. Вечерта се бе върнал към полунощ.