Тайнственото око

— Тази нощ ли? — скръбно рече жената.

— Да. Приготвил съм всичко. След два часа Добрек ще бъде в ръцете ми. Тази нощ, каквито и да бъдат средствата, които трябва да употребя, той ще заговори.

— Мислите ли? — слабо попита тя и надежда освети лицето й.

— Той ще заговори. Ще узная тайната му. Ще измъкна от него списъка на двадесет и седемте. Този ©писък ще бъде освобождението на сина ви.

— Много късно! — прошепна Кларис.

— Много късно! Защо? Мислите ли, че срещу този документ няма да получа фалшивото бягство на Жилбер? След три дни Жилбер ще бъде на свобода. Само след три дни…

Силен звън го прекъсна.

— Това са приятелите ми. Вярвайте ми. Спомнете си, че аз изпълнявам своите обещания. Върнах ви малкия Жак. Ще ви върна и Жилбер.

Той посрещна Льобалу и Гроняр и им каза:

— Всичко е готово, нали? Хайде, по-бързо!

— Не си струва труда, шефе — отвърна Льобалу.

— Как! Какво искаш да кажеш?

— Има нещо ново.

— Ново? Говори…

— Добрек е изчезнал.

— А, какви ги дрънкаш? Добрек изчезнал?

— Отвлечен е посред бял ден.

— Гръм и мълния! А от кого?

— Не се знае… Четирима души… имало е стрелба. Полицията е на местопроизшествието. Прасвил ръководи следствието.

Люпен не помръдна. Той гледаше Кларис, която се бе свлякла на дивана. Самият Люпен имаше нужда да се подпре в нещо. Добрек отвлечен — това беше последната надежда, която изчезваше…

ГЛАВА VII

ПРОФИЛЪТ НА НАПОЛЕОН

Прасвил се залови сам за следствието, след като префекта на полицията, началника на охраната и агентите, които извършиха първия безрезултатен разпит си отидоха.

Във времето, в което Прасвил изучаваше следите от борба в кабинета, портиерката му донесе визитна картичка, върху която бяха написани няколко думи с молив.

— Доведете тази дама — каза той.

— Дамата не е сама — погледна го портиерката.

— А? Е, добре, доведете и другото лице. Портиерката въведе Кларис Мерж и придружаващия я господин, видът на който доста смущаваше. Кларис го представи:

— Господин Никол, професор и репетитор на малкия ми син Жак. От една година господин Никол много ми помага със съветите си. Именно той разгада цялата тайна на кристалната запушалка. Бих искала, ако намерите това за възможно, бих искала той, заедно с мен да бъде посветен във всички подробности на това отвличане. То ме безпокои. Обърква моите планове, а и вашите също, нали?

Прасвил познаваше непримиримата омраза на Кларис към Добрек, доверяваше й се и ценеше участието й в цялата работа. Затова той без каквото и да е премълчаване разказа каквото знаеше, като имаше предвид само няколко сведения, най-вече, показанията на портиерката.

Работата всъщност бе много проста.

Добрек бил свидетел по делото на Вошери и Жилбер и го видели в съда по време на процеса. Към шест часа той се завърнал в дома си. Портиерката давала сигурни уверения, че депутатът се е върнал сам и че в този момент в дома нямало никого. След няколко минути тя чула викове, шум от борба, изстрели и видяла как четири маскирани лица носели депутата Добрек. Те се спуснали по стълбите и бързо приближили оградата. Отворили градинската портичка. В същото време един автомобил се приближил до къщата. Четиримата, заедно с товара си се качили на него и той почти без да спира, изчезнал.

— Нали имахте двама агенти, които бяха постоянно отвън? — попита Кларис.

— Да — потвърди Прасвил. — Но те са били на повече от сто метра, а отвличането е станало така бързо, че въпреки бързината си, не са могли да попречат.

— Нищо ли не са намерили?

— Нищо, или почти нищо. На земята имало парче слонова кост. Работата е там, че от прозореца на стаята си портиерката е видяла пети човек, който слизал от колата, докато вмъквали вътре Добрек. При качването си, той изпуснал един предмет и веднага го вдигнал. Вероятно при падането, този предмет се счупил, защото от него на земята останало ето това парченце слонова кост.

Кларис се обърна към човека, с който беше дошла, за да отгатне мнението му по въпроса. Но господин Никол с нищо не изрази своето присъствие.

Прасвил се усмихна. Съветникът на Кларис му изглеждаше неубедителен.

— Историята е малко тъмна, нали, господине?

— Да, да — призна господин Никол. — Много тъмна.

— Имате ли мнение?

— Господин главен секретар, аз смятам, че Добрек има много неприятели.

— Да, точно така!

— И че мнозина от тези неприятели, имайки интерес от изчезването му, са се съюзили насреща му.

— Точно така, точно така — иронично каза Прасвил. — Остава само да ни кажете онова, което ще ни позволи да се ориентираме в обстановката.

— Не смятате ли, господин секретар, че вдигнатото от земята парче слонова кост…

— Не, господин Никол, не. Това парче е от предмет, който съвсем не познаваме и който собственикът му побърза да скрие. Преди да разберем на кого принадлежи този предмет, трябва да узнаем какъв точно е той.

Господин Никол поразмисли н каза:

— Господин главен секретар, когато Наполеон I падна от трона…

— О, господин Никол, вие искате да ни прочетете лекция по френска история…