Тайнственото око

— И то Екстра драй?

— Да, господине.

Един слуга донесе табла и наистина сложи върху кръглата масичка два прибора: студена закуска, плодове и бутилка шампанско в кофичка с лед.

Двамата хотелиерски служители излязоха.

— Моля, заповядайте на масата, мила госпожо. Както виждате, помислих за вас, и вашия прибор беше готов.

Той сякаш не забелязваше, че Кларис не прояви готовност да се отзове на поканата му. Седна и започна да се храни. Продължи:

— Наистина, бях сигурен, че в края на краищата ще се съгласите на интимна среща. През цялата седмица на вашето упорито преследване аз се питах: „Какво ли шампанско ще предпочетете? Сухо, полусухо или екстра драй“. Изпитвах затруднение. Особено след заминаването ни от Париж. Бях изгубил следите ви, тоест, страхувах се да не изгубите моите и да стане така, че да се откажете от преследването. То беше тъй приятно. Вашите хубави черни очи, блеснали от омраза под сивите ви коси, ми липсваха при разходките. Но тази сутрин разбрах: съседната стая най-после се освободи и моята приятелка Кларис успя да се настани, как да го кажа?… почти до възглавницата ми. Успокоих се. Вместо да закуся както винаги в ресторанта, аз се върнах тук, напълно уверен, че ще ви заваря да се разпореждате с вещите ми като със свои собствени. Ето защо поръчах два прибора — единият за вашия покорен слуга, а другият — за прелестната приятелка.

Тя го слушаше с ужас. Значи, Добрек знаеше, че го следят! Значи, от осем дни той ай играеше с нея и се бе смял на всичките хитрости, до които беше прибягнала!

Тя прошепна с видимо безпокойство:

— Вие заминахте само да ме завлечете, нали?

— Да — каза той.

— И защо?

— Вие питате за това, мила приятелко? — ухилен произнесе Добрек.

Тя се привдигна от стола си, и като се наведе към него, помисли си за убийството, което можеше да извърши, което трябваше да извърши! Един изстрел с револвер, и отвратителната глава щеше да бъде пръсната като орех.

Кларис бавно отпусна ръка към скритото в корсажа й оръжие.

Добрек произнесе:

— Една минутка, мила приятелко… Можете да стреляте, но моля ви, най-напред прочете тази телеграма. Току-що я получих.

Жената се колебаеше. Тя не знаеше какъв капан й се готви. Добрек вече беше успял да извади от джоба си листче хартия.

— Отнася се за вашия син.

— Жилбер? — силно смутена попита тя.

— Да, Жилбер… Ето, четете.

Кларис извика от ужас, когато прочете:

„Смъртната присъда ще бъде изпълнена във вторник“.

Като се спусна към Добрек, тя се развика:

— Това не е вярно! Това е лъжа… за да ме подлудите… О, познавам ви… вие сте способен на всичко!… Нали това няма да бъде във вторник? След два дни! Не, не… аз ви казвам, че имаме още четири дни, пет дий дори, за да го спасим… О, нали лъжете!…

Като плъзна към нея един поглед, Добрек си наля чаша шампанско и на един дъх я изпи. После направи няколко крачки, опря се пред нея и каза:

— Слушай, Кларис…

Оскърбена от това обръщение, тя почувствува неочакван прилив на енергия, изправи се и гневно извика:

— Забранявам ви… забранявам ви да ми говорите така! Вие нямате право да ме наскърбявате! О, какъв простак!…

Добрек вдигна рамене и продължи:

— Хайде, виждам, че още не се поддавате. Това е така, защото във вас още тлее надеждата за помощ. Но кой ще ви помогне? Прасвил? Този великолепен Прасвил, чиято дясна ръка сте вие… Лош избор сте направила, мила приятелко. Представете си, че Прасвил е замесен в аферата с Канала! Е, не направо, а косвено. Името му не е в списъка на двадесет и седемте, но то се намира под името на един от приятелите му, бившият депутат Воранглад, Станислав Воранглад. Както изглежда, това е куклата на Прасвил. Един клетник, когото досега аз оставях спокоен. И имаше защо. Тази сутрин писмено ми съобщиха за съществуването на един свитък документи, които доказват съучастничеството на нашия господин Прасвил! Досега не знаех за тяхното съществуване. И кой ми съобщава това? Самият Воранглад! Воранглад, който уморен от сиромашията и полугладното съществуване, сега иска да накара Прасвил да заиграе по гайдата му. И Прасвил ще играе! О, заклевам се, че ще скокне, негодникът! Отдавна ми писна от него. Добрек потриваше длани, доволен от новото отмъщение, което беше замислил. Той продължи:

— Сега сама виждате, мила Кларис, че от Прасвил няма какво да очаквате. Тогава? Ах, да. Бях забравил: Господин Арсен Люпен! Господин Гроняр! Господин Льобалу!… Но признайте, че всичките те не са с блестящи способности и че подвизите им не ми попречиха да вървя по моя си път. Какво искате? Тези хора си въобразяват, че нямат равни на себе си. Понеже вие още храните надежда в така небезизвестния Люпен, понеже разчитате на този нещастник, за да ме унищожите и да извършите чудо за Жилбер, аз ще разсея илюзиите ви. Люпен! Велики боже! Тя вярва в Люпен! Тя възлага на Люпен последната си надежда! Люпен!

Той грабна телефонната слушалка, която го свързваше с централата на хотела и рече: