Тайнственото око

„Най-напред, аз съм уверен, че Жилбер и Вошери са ме изиграли. Анжиенското нападение, което на пръв поглед имаше за цел ограбването на вила Мария-Тереза, имаше скрита цел. През цялото време те преследваха тази цел: и под мебелите, и в чекмеджетата на шкафовете те търсиха само едно — кристалната запушалка. Ясно е, че по някакви тайни и необясними за мен причини това парче от стъкло имаше в очите им грамадна цена. А и навярно не само в техните очи, защото тази нощ някой дръзко и ловко е проникнал в стаята ми и е откраднал същия този предмет…“

Тази кражба, жертва на която бе станал сам той, силно възбуждаше любопитството на Арсен Люпен.

Две еднакво неразрешими задачи стояха пред него. Първо, кой беше тайнственият посетител? Само Жилбер, който се ползуваше с пълното му доверие и му бе личен секретар, знаеше за съществуването на това убежище на улица Матиньон. Но Жилбер беше в затвора. Можеше ли да се допусне, че го беше предал и бе изпратил полиция по дирите му? В такъв случай защо полицията, вместо да го арестува него, Арсен Люпен, се бе задоволила само с кражбата на въпросната запушалка?

Тук имаше още едно странно нещо: можеше да се допусне, че вратата на квартирата му е била счупена, макар и да нямаше на лице никакво доказателство за това. Но как са могли да проникнат в стаята, след като той имаше сериозния навик всяка вечер преди лягане да заключва вратата и да слага резето? Неоспорим факт бе, че кристалната запушалка беше изчезнала, без ключалката и резето да бъдат побутнати. Отгоре на всичко, Люпен притежаваше изключително добър слух, дори и в съня си. А него никакъв шум не го беше разбуждал през цялата нощ.

Арсен Люпен не си блъска много главата над това. Той много добре познаваше този вид загадки, за да се надява, че и тази ще се разясни другояче, освен във връзка с цял ред последователни събития. Ала, крайно разстроен и разтревожен от случилото се, той веднага затвори своя антресол

2

на улица Матиньон, като се закле вече никога да не стъпва в него. Зае се с кореспонденция с Жилбер и Вошери.

Чакаше го нова несполука. Следствието, макар и да не можа да установи сериозни доказателства за съучастничеството на Арсен Люпен в кражбата, реши да пренесе съда, а с това и делото от Сен е Тоаз в Париж и го свърза със следствието, което изобщо се отнасяше за Арсен Люпен.

По такъв начин Жилбер и Вошери бяха преместени в затвора Санте. Впрочем там, както и в съдебната палата, разбираха много добре, че трябваше да се попречи на каквато и да е връзка между Арсен Люпен и задържаните. От началника на полицията бяха предписани цял ред дребни предпазни мерки, които най-стриктно се изпълняваха от неговите помощници. Денем и нощем изпитани агенти, които не се сменяваха, пазеха Жилбер и Вошери.

Арсен Люпен, който цели две седмици прави напълно безплодни опити да установи контакт със своите хора, беше принуден да отстъпи. Той го направи със скрита ярост и нарастващо безпокойство.

— Най-трудното нещо на всяка работа е — казваше той, — не как да завърши, а как да се започне…

С какво можеше да започне в дадения случай Люпен? По кой път трябваше да върви към целта?

Арсен Люпен съсредоточи мислите си върху депутата Добрек. Добрек бе истинският притежател на кристалната запушалка и навярно знаеше значението й и нейната стойност. От друга страна, отде Жилбер знаеше маршрутите и работите на депутата Добрек? По какъв начин го бе проследил? Кой му бе съобщил къде ще прекара вечерта депутата?

Веднага след обира на вила Мария-Тереза Добрек се беше преместил да презимува в парижката си квартира, наляво от площад Ламартин, в края на булевард Виктор Юго.

Люпен, предрешен на безработен възрастен рентиер с бастун в ръка прекарваше по цели дни по пейките на площадчето и булеварда.

Още първия ден той направи едно сериозно откритие. Двама преоблечени като работници силни мъже надзираваха къщата на Добрек. Когато депутатът излизаше, те мигом поемаха по следите му и се завръщаха, пак подир него едва привечер Нощем си тръгваха чак тогава, когато светлините на къщата гаснеха и целия дом потъваше в тъмнина.

Арсен Люпен ги проследи на свой ред. Това бяха агенти от Обществена безопасност.

— Я гледай, я гледай — каза си той, — ето едно неочаквано нещо. Значи Добрек също е под надзор…