Тактика на грешките

— Имаш предвид със сензорната шамандура? — попита Клетус.

Челюстта на Уефър увисна.

— Откъде знаеш за нея? — попита той.

— Преди по-малко от две години в списание „Флот и корабоплаване“ имаше статия за това — отговори Клетус. — Стори ми се, че е устройство, което всеки разумен капитан ще монтира на борда на подобен плавателен съд.

Уефър продължаваше да гледа втренчено и някак обвинително.

— Наистина ли? И какво още знаеш за „Марк V“, което на мен не ми е известно?

— Знам, че с малко късмет тази нощ може и да успееш да заловиш един куп лодки със саботьори и техника от Нова Земя, ако естествено искаш да опиташ. Имаш ли карта на реката?

— Карта? — Лицето на Уефър светна. Той се наведе и натисна няколко бутона под полусферичния екран. Изображението върху него изчезна и се смени с карта, показваща главното корито на реката с нейните притоци — от устието й в пристанището до около тридесет мили нагоре срещу течението. Техният „Марк V“ беше обозначен с червена точка, която бавно пълзеше по главния канал. — Какви партизани? Къде?

— Близо шест километра оттук, срещу течението — отговори Клетус. Той посочи едно място пред малката червена движеща се точка на „Марк V“, където широк почти колкото главната река приток се вливаше в нея. По-нагоре от това място той се разклоняваше на няколко по-малки.

— Както знаеш, днес има необичайно висок прилив — продължи Клетус. — От тази точка надолу в главния канал ще има поне два и половина метра вода в повече. Достатъчно, за да позволи на няколко големи моторни лодки с буксири да пренесат товари, а може би и хора в Бакхала. Това е само моя догадка, разбира се, но ми се струва малко вероятно партизаните да не се възползват от подобна възможност — без много усилия да прехвърлят товари за своите хора в града.

Уефър се загледа в картата и затропа с крак от удоволствие.

— Прав си! — възкликна той. — Мичман, насочваме се към онази пресечна точка, която полковник Греъм току-що посочи. Заглуши шума и отвори оръдейната кула.

— Да, сър!

Стигнаха до мястото, където притокът се вливаше в реката. „Марк V“ се измъкна от канала в относително плитката вода близо до отсрещния бряг срещу устието на потока и спря там. Оръдейните дула бяха на по-малко от метър и половина дълбочина. Отвориха горния люк и сензорната шамандура се показа над водата. Представляваше малък плаващ квадрат, върху който се извисяваше на около метър сензорен прът, свързан с тънка жица към комуникационните уреди на „Марк V“. Сензорната антена предава образа при съществуващата светлина, но разрешителната й способност беше изключителна. Изображението върху екрана долу беше толкова чисто, като при дневна светлина.

— Няма и следа от лодка — измърмори Уефър, като въртеше образа върху екрана, за да обхване 180-те градуса, които сканираше антената. — Предполагам, че ще трябва да поседим и да почакаме.

— Междувременно можеш да вземеш някои предпазни мерки — предложи Клетус.

— Какви мерки? — Уефър погледна покрай него.

— Да попречиш на тяхното отплуване надолу по течението, ако успеят да се измъкнат от теб — отвърна Клетус. — Можеш ли да натрупаш достатъчно материал в канала надолу по реката, така че като дойдат да се натъкнат на плитчина?

Уефър се втренчи в него с изумление, което скоро прерасна в задоволство.

— Разбира се! — извика той ентусиазирано. — Мичман! Отведи машината надолу по реката!

„Марк V“ се измести на около сто метра надолу по течението и измъквайки голямото си острие, започна да рине пясък и тиня от водата покрай брега и да ги изсипва в главния канал. След петнадесет минути работа дъното на канала на разстояние петдесет метра беше изравнено с останалата част от дъното на реката. Уефър имаше намерение да спре дотук, но Клетус му предложи да направят нещо като бариера с широк наклон, издигаща се на около два метра под повърхността. След това, пак по предложение на Клетус, „Марк V“ се върна, но не по течението, а в потока, на петдесет метра от мястото, където се вливаше в реката.

Тук водата беше толкова плитка, че оръдията на машината стърчаха във въздуха. Но няколко минути работа на булдозера бяха достатъчни, за да се получи падина, в която можеха да се скрият изцяло под водата.

След това започна очакването. Беше три часът — почти средата на нощта, когато сензорът на шамандурата, невидима в сенките на растителността по брега на потока, предаде изображението на моторна лодка. Тя се плъзгаше по главния канал на потока и моторът работеше на слаби обороти, колкото да може да тегли буксира под водата.

Те чакаха, затаили дъх, докато лодката и буксирът отминат. След това Уефър се хвърли към телефона.

— Почакай — спря го Клетус.

Уефър се поколеба, поглеждайки го.

— Да почакам? За какво?

— Знаеш, че лодката няма да може да премине през бариерата по-надолу — отговори Клетус. — Защо да не поседим тук още малко и да видим дали няма да дойдат и други лодки?

Уефър отново се поколеба. Сетне се отдръпна от телефона.

— Наистина ли мислиш, че ще има още лодки? — попита замислено той.

— Не бих се изненадал — бодро отвърна Клетус.