Тактика на грешките

След като обсъдиха подробностите и взе някои размери, офицерът от Службата за сигурност си тръгна. Клетус накара Арвид да намери Ичан Кан по служебния телефон. Най-накрая откриха дорсаеца на площадката за тренировки, където се занимаваше със своите наемници.

— Имате ли нещо против да дойда при вас? — попита Клетус.

— Ни най-малко. — Лицето на Ичан върху малкия екран на телефона издаваше леко любопитство. — По всяко време сте добре дошъл. Заповядайте.

— Добре. Ще бъда при вас след половин час.

Той прекъсна връзката. Оставяйки Арвид да се погрижи за мебелите и персонала, Клетус взе служебната кола, с която лейтенантът го беше докарал, и се запъти към тренировъчната площадка на дорсайците.

Откри Ичан Кан на края на едно поле, в средата на което стърчеше метална кула. От височина десет метра група почернели от слънцето професионалисти се упражняваха в скокове с колан. Редицата чакащи се беше проточила извън кулата. От върха й наемниците скачаха един по един. На раменете си имаха реактивни спирачки, който изръмжаваха кратко и вдигаха облаци кафяв прах при приземяването. За хора, които не бяха обучавани специално за парашутни скокове, броят на меките приземявания беше много по-голям, отколкото можеше да се очаква — забеляза със задоволство Клетус. Той приближи, накуцвайки, към наблюдаващия войниците Ичан Кан.

— Ето ви и вас — поздрави го дорсаецът, без да извръща глава, когато Клетус застана зад него. Полковникът стоеше леко разкрачен, стиснал ръце зад гърба си. — Като ги гледате, какво мислите за нивото на тренировъчните ни скокове?

— Поразен съм — отговори Клетус. — Какво знаете за движението на партизаните по река Бакхала?

— Не много. Би трябвало да има такова, разбира се, след като реката минава през целия град и стига до пристанището. — Ичан Кан го погледна с любопитство. — Доколкото знам, прехвърлят не толкова хора, колкото средства за саботаж. Защо?

— Днес има новолуние — обясни Клетус.

— Е и? — Ичан го гледаше недоумяващо.

— И съгласно местните таблици приливът ще бъде необикновено висок — всички канали и притоци ще бъдат по-дълбоки от обичайното поне двадесет мили навътре в сушата. Подходящ момент за новоземляните да прекарат или голямо количество запаси, или някое много тежко съоръжение.

— Хм-м… — Ичан докосна десния си мустак. — Все пак… ако нямате нищо против, един съвет.

— Казвайте.

— Не мисля, че можете да направите нещо. Безопасността на реката се осигурява от половин дузина военни амфибии и на всяка от тях има половин дузина войници и леки оръдия. Това не е достатъчно и всеки го знае. Но вашият генерал Трейнър плаче само за сухопътни военни съоръжения. Преди шест месеца той получи шест бронирани лични коли, вместо да му изпратят няколко патрулни лодки, защото се кълнеше пред вашата Главна квартира, че защитата на реката била напълно достатъчна. Следователно, ако споменете, че има проблеми по реката, няма да ощастливите много генерал Трейнър. Моят съвет е да се направите на сляп за активността на новоземляните.

— Може би сте прав. Какво ще кажете да отидем да обядваме?

Те напуснаха тренировъчната площадка и отидоха в офицерския клуб, където дойде Мелиса. Баща й се беше обадил по телефона по предложение на Клетус. Тя беше въздържана и избягваше очите му. Заедно с баща си го беше посетила веднъж в болницата, но през цялото време стоя настрана и остави само Ичан да говори. Изглежда и сега имаше същите намерения, въпреки че поглеждаше към Клетус от време на време, когато вниманието му беше насочено другаде. Той се правеше, че не забелязва държанието, й и поддържаше оживен разговор.

— Уефър Линет непрекъснато ме преследва — обърна се Клетус към нея, докато пиеха кафето с десерта си. — Предлага да ме разходи с един от подводните си булдозери „Марк V“. Искате ли да дойдете с мен тази вечер, а след това можем да се върнем в Бакхала за една късна вечеря?

Мелиса се поколеба, но Ичан се намеси някак нетърпеливо:

— Добра идея, дете — каза той почти грубо. — Защо не отидеш? Една промяна ще ти се отрази добре.

Тонът му накара думите му да прозвучат като заповед. Но под резкостта звучеше открита молба. Мелиса се предаде.

— Благодаря ви — тя вдигна очи и срещна погледа на Клетус. — Предполагам, че ще бъде забавно.

ДЕСЕТ

Звездите вече обсипваха небето над Бакхала, когато Клетус и Мелиса минаха през вратата на флотския парк, където ги очакваше един мичман втори ранг от екипажа на Уефър Линет. Той ги поведе към рампата, до която върху златистите води на пристанището се поклащаше на веригите си масивният черен двуетажен силует ма „Марк V“. Веднага след като се раздели с Ичан и Мелиса, Клетус се беше обадил на Уефър да уреди разходката им.