Тактика на грешките

Той беше ентусиазиран. Радостно уведоми Клетус, че военноморските правила абсолютно забраняват присъствието на цивилни лица като Мелиса на дежурен военноморски съд. Но лично той не давал и пукната пара за това. За протокола обаче е дочул само две думи: „Дорсай“ и „Кан“, а за кого другиго могат да се отнасят, освен за неговия познат полковник, който със сигурност не е цивилен? И така, той ще очаква полковник Греъм и полковник Кан на борда на „Марк V“ в седем вечерта.

И наистина ги очакваше. Не само това — изглежда беше споделил своето малко предателство към правилата на флота с подофицерите и екипажа си. Мичманът, който ги посрещна, се обърна съвсем сериозно към Мелиса с „полковник“, а едва озовали се на борда, трима моряци, ухилени до уши, намериха повод да я нарекат така.

Малката глупава шега обаче се оказа последната капка, достатъчна Мелиса да преодолее сковаността и резервираността си. Когато за четвърти път се обърнаха към нея с „полковник“, тя високо се разсмя и от този момент нататък проявяваше нескрит интерес към всичко наоколо.

— Държите ли специално да видите някое място? — попита Уефър, когато „Марк V“ бавно се отдалечи от рампата и навлезе в залива.

— Нагоре по реката — предложи Клетус.

— Действай, мичман.

— Да, сър — отвърна морякът, който ги беше посрещнал на вратата. — Балансирайте всички надлъжни резервоари!

Беше застанал пред пулта за управление, малко по-наляво от Уефър, Клетус и Мелиса се бяха разположили пред големия полусферичен екран, който като през стъкло показваше мътната вода пред и около тях и претърсваше дълбочините на пристанището за кораби и по-големи предмети.

Около тях се разнасяше слабо свистене и боботене. Вибрациите и шумът от тежките вериги върху рампата внезапно спряха. На екрана линията на водата се измести над хоризонта, когато големият съд започна да заменя водата със сгъстен въздух и обратно, така че неговите стотици тонове земно тегло сега бяха балансирани с изместваната от него вода и той заплува надолу към тинестото дъно леко като подет от вятъра лист.

— Пълен напред, тридесет градуса хоризонтално — нареди мичманът. И те започнаха своята подводна разходка нагоре по река Бакхала.

— Забележете — започна Уефър с тон на изпълнен с гордост баща от талантите на своя първороден син — веригите тук не докосват дъното. Под нас има поне три метра тиня и боклуци, преди да се достигне твърда почва, за да може по нея се придвижва „Марк V“. Естествено, ако искаме, можем да се спуснем. Но защо да го правим? И тук се чувстваме като у дома си, а сме и по-подвижни, плувайки с веригите в самата вода. Погледнете тук…

Посочи към екрана, където на около двеста метра пред тях дъното рязко се спускаше близо петдесет метра надолу, след което отново се издигаше.

— Това е главният канал, главното течение към морето. Почистваме го ежедневно. Не защото тук има кораби с голяма водоизместимост, на които са необходими тридесет метра вода под тях, а защото този ров осигурява канал за течението и предпазва пристанището да се напълни с тиня. Половината от работата ни се състои в проучване на водните течения. Поддържайки този ров дълбок, ние намаляваме наполовина работата си по изгребването на тинята. Не че толкова се нуждаем от това. Просто навик на флота да работи максимално ефикасно.

— Искате да кажете, че разполагате с достатъчно такива съдове и екипажи, за да поддържате пристанището чисто дори ако канала го нямаше? — попита Клетус.

Уефър доволно изсумтя.

— Имаме достатъчно… — повтори той. — Не можете да си представите на какво са способни тези „Марк V“. Ако искате да знаете, мога да поддържам чисто пристанището и само с тази машина!… Нека да ви разведа наоколо.

И той поведе Клетус и Мелиса на обиколка из вътрешността на „Марк V“ — от помещението на водача надолу до масивните вериги и до оръдейната кула на върха на съда. Тя можеше да се отваря и това позволяваше на булдозера да стреля едновременно с две тежки енергийни оръдия или с подводния лазер.

— Сега разбирате защо Трейнър иска тези машини за джунглата — заключи Уефър, когато разходката им завърши и те застанаха пред сферичния екран. — Нямат огневата мощ на военните танкове, предназначени за джунглата, но във всичко друго, с изключение на скоростта им по суша, те са много по-добри и не подлежат на сравнение…

— Сър — прекъсна го мичманът зад него, — по канала се приближава съд с голяма водоизместимост. Ще се спуснем и ще газим по дъното.

— Добре. Действай, мичман — отвърна Уефър. Той се извърна към екрана и посочи един V-образен обект, разсичащ линията на речната повърхност на около двеста метра пред тях. — Виждате ли това, Клетус, Мелиса? Това е лодка, на която й трябват близо три метра вода. Каналът тук е дълбок по-малко от петнадесет метра и ние ще трябва да слезем на дъното, за да сме сигурни, че над нас ще има поне няколко клафтера3 дълбочина за лодката.

Той хвърли поглед към V-то, нарастващо върху екрана. Изведнъж се разсмя.

— Така си и мислех! Това е една от твоите патрулни речни лодки, Клетус. Искаш ли да й хвърлим един поглед отгоре?