Тактика на грешките

Отговорът още не беше излязъл от устатата му, когато сензорът хвана друга приближаваща се лодка, също теглеща буксир. Преди тя да отмине по посока на реката, се появи още една. И докато Уефър наблюдаваше екрана с огромно задоволство, покрай скрития „Марк V“ преминаха двадесет лодки, теглещи буксири.

След като през следващите няколко минути не премина друга лодка, Клетус им предложи да отидат да проверят какво става надолу по реката. Уефър задвижи „Марк V“. Той се измъкна от плитката дупка и се потопи отново в главния канал на потока.

Достигнаха канала на реката и се насочиха надолу по течението. Инфрачервените претърсващи лъчи под водата, както и сензорната шамандура, плуваща отгоре, предадоха картина на пълно объркване точно над тях. Половината от двадесетте лодки, преминали през потока, бяха заседнали върху плитчината, направена от „Марк V“. Останалите, все още във водата, с безпомощно поклащащи се върху повърхността зад тях буксири, се опитваха безуспешно да измъкнат заседналите съдове.

Уефър спря „Марк V“. Той наблюдаваше екрана с въодушевление, примесено с тревога.

— А сега какво? — погледна към Клетус. — Ако се появим, онези, които не са заседнали, ще се обърнат и ще изчезнат. Естествено, мога да използвам оръдията. Но въпреки това много от тях ще успеят да избягат.

— Имам една идея — изрече Клетус. — Как се справя „Марк V“ с правене на вълни?

Уефър се опули.

— Вълни? — попита, сетне повтори, изпълнен с радост: — Вълни!

Той изкрещя няколко команди по телефона. „Марк V“ отстъпи сто метра по канала на реката и спря. Двете крила на острието на булдозера, които до този момент стояха прибрани до тялото му, за да намалят триенето, се промъкнаха отляво и отдясно. Съвсем внимателно Уефър издигна предницата на „Марк V“, докато горната половина на острието се подаде над повърхността, а веригите свободно се движеха във водата. След това даде пълен напред.

Машината се втурна надолу по реката сред рева на водата, спря и се потопи на петдесет метра от все още плуващите лодки. В следващия момент водната стена скри от очите им гледката пред тях, сетне отмина надолу по реката.

След себе си беше оставила пълно объркване и разруха.

Заседналите лодки бяха останали без палуби, пометени от вълната. Някои се бяха преобърнали настрани или с дъното нагоре. Но най-голям беше ефектът върху онези, които все още имаха вода под кила.

Всички без изключение бяха заседнали. Повечето направо се бяха забили в меката тиня. Една беше застанала на носа си, потънал дълбоко в пясъка.

— Мисля, че вече са готови за вас — обърна се Клетус към Уефър.

Ако беше необходимо още нещо, за да довърши съвсем партизаните, това бе видът на черния силует на „Марк V“, изникнал от дълбочините на реката, с двете тежки лъчеви оръдия, които се въртяха във всички посоки. Почти веднага онези, които бяха успели да се задържат върху лодките, се хвърлиха в реката и заплуваха към бреговете.

— Оръдията… — започна Уефър, но Клетус постави ръка върху телефона.

— Остави ги да избягат. Важните хора все още са затворени в буксирите зад лодките. Нека се погрижим по-бързо за тях, докато не са се разтревожили какво става и не се опитат да се измъкнат.

Съветът се оказа добър. Новоземляните вече не можеха да издържат подхвърлянето от вълните. Буксирите подскачаха безпомощно върху водата, все още прикачени към лодките, и повечето започнаха да се отварят отгоре, за да могат хората да се измъкнат. Уефър приближи „Марк V“ до мястото на поражението и изпрати мичмана и още трима моряци с ръчни оръжия да държат под прицел новоземляните, докато се измъкваха от укритията си. Наредиха им да плуват към булдозера, където ги претърсваха за оръжия, слагаха им белезници и ги отвеждаха в предния трюм. Клетус и Мелиса дискретно стояха настрана.

С трюм, пълен със затворници, и със закачени на буксир товари „Марк V“ се върна в базата си в Бакхала. След като предадоха пленниците, Клетус, Мелиса и Уефър най-накрая отидоха в града за обещаната късна вечеря, или по-скоро ранна закуска. Минаваше четири сутринта, когато Клетус заведе уморената, но щастлива Мелиса до жилището й. Като приближиха, Мелиса сякаш изтрезня и се умълча. А когато спряха пред врата на къщата, която екзотите бяха предоставили на Мелиса и Ичан, тя не слезе веднага от колата.

— Знаете ли — обърна се към Клетус, — вие наистина сте забележителен човек. Първо онези партизани по пътя от летището, след това другите, които пленихте при прохода Етер. И сега, тази нощ.

— Благодаря — отвърна той, — но всичко, което направих, бе да предвидя действията на Де Кастрис и да се постарая да бъда на сцената, когато се разиграват.

— Защо продължавате да говорите за Дау, като че ли той води някаква лична битка с вас?

— Той го прави.

— Министърът на междузвездните работи на Коалицията срещу някакъв неизвестен подполковник от Експедиционния корпус на Съюза? Мислите ли, че има смисъл?

— А защо не? Той може да изгуби много повече, отколкото един неизвестен подполковник от Експедиционния корпус на Съюза.

— Но вие просто си въобразявате всичко това. Сигурна съм!