Тактика на грешките

— Е, полковник — каза мрачно Бат, — какво да ви правя?

— Генералът може просто да ме използва — отвърна Клетус.

— Да ви използвам! — Те стояха един срещу друг в кабинета на Бат. Генералът се обърна вбесен, направи две стъпки, завъртя се и се върна обратно, впивайки свиреп поглед в Клетус. — Първо правите демонстрация на прохода Етер, завършила с това, че вземате пет пъти повече пленници, отколкото е броят на хората, с които разполагате. А сега отивате на среднощна разходка с флота и се връщате, натоварени с партизани и припаси, предвидени за Бакхала. И не само това, а сте взели и цивилен с вас на военноморски съд!

— Цивилен, сър?

— О да, известна ми е официалната версия! — прекъсна го бързо Бат. — И тъй като това касае флота, ще си затворя очите. Но аз знам кой е бил с вас там, полковник! Също както знам, че на този дървеняк Линет едва ли би му хрумнала идеята да пленява моторните лодки, пълни с партизани. Било е ваше представление, полковник, също като онова на прохода!… И пак повтарям, какво да ви правя?

— Съобразявайки се с цялата сериозност на положението, генерале — тонът на Клетус напълно отговаряше на думите му, — казах точно това, което мисля. Трябва да ме използвате.

— За какво? — изстреля Бат.

— За това, за което съм подготвен — тактик — отвърна Клетус. Той без колебание посрещна погледа изпод изразителните вежди на генерала, гласът му остана спокоен и убедителен. — Като се имат предвид обстоятелствата, в настоящия момент аз мога да бъда особено полезен.

— Какви обстоятелства? — настоя Бат.

— Ами комбинацията от обстоятелства, които ще хванат в капан тук, на Кълтис, Министъра на междузвездните работи на Коалицията — отвърна Клетус. — Предполагам, не е тайна, че Дау де Кастрис смята да замине в близките един-два дни.

— О, ще замине, така ли? И какво ви кара да сте толкова сигурен, че знаете какво смята да прави един високопоставен чиновник като Де Кастрис — при каквито и да са обстоятелства?

— Ситуацията е отворена за догадки. Партизаните от Нова Земя не са в по-различно положение от силите на Съюза, що се отнася до получаване на припаси от Земята. И ние, и те имаме нужда от много неща, които складовете на Земята се бавят да ни доставят. Вие искате танкове, сър. Мога да се обзаложа, че и те имат желания, които Коалицията не бърза да задоволи.

— И как стигнахте до това заключение? — остро изрече Бат.

— То се налага от очевидния факт, че Коалицията води тук, на Кълтис, по-евтина война от нас — произнесе Клетус убедително. — Това е типично за сблъсъците между нея и Съюза през последния век. Ние се стараем да снабдяваме нашите съюзници с военни части и снаряжение. Коалицията обикновено дава на нейните хора оръжие и съвети. Това отговаря на тайната й цел, която е не толкова да спечели в тези малки конфликти, а да изтощи народите от Съюза на Земята, така че евентуално Коалицията да има надмощие там, където са големите неща.

Клетус спря да говори. Бат продължи да го гледа втренчено. След секунда генералът разтърси глава като човек, събуден от дрямка.

— Трябва да отида да си прегледам главата — каза той. — Защо ли стоя тук и ви слушам?

— Защото сте добър генерал, сър, и защото не можете да не забележите, че в думите ми има смисъл.

— През по-голяма част от времето говорите неразумни неща… — промърмори Бат разсеяно. Сетне погледът му се изостри и той отново го закова върху лицето на Клетус. — Добре, партизаните искат от Коалицията снаряжение, което тя не им дава. Вие казвате, че това е причината Де Кастрис да дойде тук?

— Естествено — отвърна Клетус. — Вие самият знаете, че Коалицията често постъпва така. Отказват материална помощ на някоя своя марионетка, но след това, за да смекчат отказа си, изпращат високопоставен сановник да посети съюзника им. Визитата предизвиква голямо брожение и там, и навсякъде. У съответната марионетка се създава впечатление, че Коалицията е взела съвсем присърце нейното добруване. А то не й струва почти нищо. Само че специално в този случай имаше обратен ефект.

— Обратен ефект?

— Двете акции, с които се предполагаше, че ще отпразнуват посещението на Де Кастрис — на прохода Етер и несполучилият опит миналата нощ да прехвърлят припаси и хора в град Бакхала, — бяха шамари в собственото им лице. Естествено, официално Дау няма нищо общо. Но ние знаем, че той без съмнение е бил уведомен за акциите, а може би и е участвал в планирането им. Както вече казах обаче, официално няма връзка между него и тях и теоретично той може да напусне планетата, без да се обръща назад. Но аз мисля, че не е много вероятно да постъпи така.

— Защо?

— Защото, генерале, целта на неговото пристигане тук беше да даде на Нова Земя морална подкрепа — една стимулираща инжекция. А визитата му беше съпроводена от няколко лоши, макар и малки провали. Човек както Де Кастрис би отложил заминаването си, за да има последната дума. Това ни дава шанс да обърнем положението в наша полза.

— О? Да го обърнем в наша полза, така ли? Още някоя от вашите игри и забавления, нали, полковник?