Тактика на грешките

— Сър — отговори Клетус, — бих искал да напомня на генерала, че се оказах прав за опита да се прехвърлят хора през прохода Етер. Бях прав и в предположението си миналата нощ, че партизаните ще се опитат да прекарат хора и припаси по реката…

— Добре! Това няма значение! — кресна Бат. — Да не мислите, че щях да ви слушам сега, ако не съм взел под внимание тези неща? Продължавайте. Кажете ми каквото имахте да казвате.

— Бих предпочел да ви покажа — отвърна Клетус. — Ако нямате нищо против да отидем до прохода Етер…

— Прохода Етер? Пак ли? А защо? Посочете ми каква карта ви трябва и ми покажете тук.

— Това е един кратък преход по въздуха, сър — отвърна спокойно Клетус. — Обясненията ще придобият повече смисъл, ако под нас е истинският терен.

Бат изръмжа. Обърна се, отиде до бюрото и включи вътрешния телефон.

— Изпратете въздушен кораб Х 1 тук, на покрива — нареди той. — Тръгваме веднага.

Пет минути по-късно Клетус и Бат бяха на път за прохода Етер. Въздушният кораб на генерала беше малко, но бързо превозно средство, с антигравитационни витла по средата от долната страна и плазмен генератор в задната част. Арвид, който чакаше Клетус отвън в приемната на генерала, беше седнал отпред на мястото на втория пилот. На останалите седалки бяха пилотът и останалият екипаж. Зад тях в кабината Клетус и генералът можеха да разговарят необезпокоявани. Корабът приближи прохода и по молба на Клетус слязоха по-ниско от сто и осемдесет метра. Закръжиха бавно над местността, включваща прохода Етер, селището Двете реки и долините на двете реки, които се сливаха точно под града.

Бат гледаше кисело прохода и града под него, разположен в острия край на V-то, което образуваха долините на реките.

— Е добре, полковник — обърна се той към Клетус, — отделих един час от деня си заради това пътуване. Дано каквото имате да ми казвате си заслужава усилията.

— Мисля, че заслужава. — Клетус посочи прохода и града под тях. — Ако погледнете внимателно, сър, ще видите, че Двете реки е идеално място за десант и атака на нашите сили през прохода като първа стъпка от нахлуването ни в Нова Земя.

Главата на Бат конвулсивно трепна. Той погледна свирепо Клетус.

— Нахлуване в Нова Земя… — Бързо сниши гласа си, защото при тези думи главите на другите трима мъже рязко се извиха към тях. — Нима напълно сте загубили разума си, Греъм? Нахлуването в Нова Земя е решение, което дори и Генералният щаб на Земята не може да вземе. То трябва да се реши от политическите мъже в Женева!

— Разбира се — отвърна невъзмутимо Клетус. — Но е факт, че едно нахлуване откъм Двете реки много лесно ще се увенчае с успех. Ако генералът просто ме остави да обясня…

— Не! — озъби се Бат, стараейки се да говори тихо. — Казах ви, не искам дори да слушам за това. Ако ме накарахте да измина целия този път само за да чуя вашите измислици…

— Нямам предвид наистина да го направим, сър — прекъсна го Клетус. — Само искам да ви покажа ползата от подобно действие. Не е необходимо да нахлуваме наистина в Нова Земя. Трябва само да накараме новоземляните и Де Кастрис да разберат, че то може да завърши с успех, ако се предприеме. Когато схванат това, ще бъдат подложени на изключителен натиск да предприемат контрадействия, за да го предотвратят. Тогава, след като те са предприели такива действия, ние ще се оттеглим, за да покажем, че никога не сме имали намерение да нахлуваме. Де Кастрис ще бъде въвлечен в глупава грешка и ще му бъде невъзможно да избегне отговорността за нея. Единственият шанс за Коалицията да спаси неговото и собственото си достойнство ще бъде да прехвърли цялата вина върху Нова Земя и да я накаже за по-голяма убедителност. А формата на наказанието може да бъде само намаляване на помощта за Нова Земя… Естествено, всяко намаляване на помощта от страна на Коалицията поставя съдействието, което Съюзът оказва на екзотите, в много по-силна позиция.

Клетус спря да говори. Бат остана загледан в него дълго време с изражение, близко до страхопочитание.

— За Бога! — промълви той накрая. — Не можете да мислите като обикновените хора, нали, Греъм?

— Изглежда по-сложно, отколкото е в действителност — отговори Клетус. — Всеки човек е тясно свързан със ситуацията, в която се намира. Манипулирайки нея, в повечето случаи той няма друга възможност, освен да се остави самият да бъде манипулиран.

Бат поклати бавно глава.

— Добре — пое си дълбоко въздух той. — Как точно си представяте това фалшиво нахлуване?

— Обикновено. С прехвърляне на няколко батальона десантчици в тази местност до прохода…

— Чакайте малко — прекъсна го Бат. — Още преди ви казах, че не разполагам с излишни части, които просто ви чакат, за да си поиграете с тях. Но дори да изпратя тук батальони за някакви маневри, как след това ще обясня, че никога не съм имал намерение да нахлуваме в Нова Земя?