Тактика на грешките

— Знам, че нямате излишни батальони, които да отделите. Отговорът ми е — да не се използват редовни войски. Нито пък ще им давате нареждане да дойдат тук. В момента полкът на дорсайците под командването на полковник Кан тренира парашутни скокове. Вие бихте могли да се съгласите с предложението, което полковник Кан ще да направи на екзотите — а те неминуемо ще го съгласуват с вас, — да доведе дорсайците за една седмица тук, да потренират на живо на този идеален терен, който обхваща речни долини, джунгла и хълмиста местност.

Бат отвори уста да възрази, но я затвори. Веждите му се сключиха над замислените му очи. — Хм-м — каза накрая. — Дорсайците…

— Дорсайците — напомни му Клетус — не ползват вашия бюджет. На тях екзотите им плащат отделно.

Бат кимна бавно.

— Два цели батальона тук — продължи Клетус — ще бъдат нещо, което Де Кастрис и новоземляните непременно ще забележат. А това, че са дорсайци, а не ваши части, ще затвърди впечатлението, че се правите на невинен, но всъщност сте решили да нахлуете в Нова Земя. Добавете и още един малък факт и вие със сигурност ще затвърдите това убеждение ако не у всички, то поне у Де Кастрис. Той знае, че имам нещо общо с двата последни инцидента. Назначете ме за ваш заместник-командир за дорсайците с правото да ги местя, където искам, и никой от другата страна няма да изпитва и капка съмнение, че тренировъчните скокове са само прикритие на атака срещу територията на Нова Земя.

Бат вирна глава и впери изпълнен с подозрение поглед в Клетус. Той отвърна на погледа със спокойната невинност на човек, който няма какво да крие.

— Но вие няма да местите дорсайците другаде, освен между Бакхала и тази местност, нали, полковник? — попита генералът меко.

— Давам ви дума — отвърна Клетус. — Никъде другаде няма да ходят.

Бат продължи да го гледа втренчено. След това отново кимна.

Върнаха се в кабинета му в Бакхала, а Клетус тръгна към служебната си кола. В този момент на паркинга кацна автомобил. От него слезе Мондар, последван от дребната злобна фигура на Патер Тен.

— Ето го и него — каза джуджето с тъничък глас, забелязвайки Клетус. — Вие влезте в сградата, Пълномощник. Аз ще спра за минута с полковника. Дау иска да предам неговите поздрави за успеха на Греъм миналата седмица… и миналата нощ.

Мондар се поколеба, сетне се усмихна.

— Както искате — вдигна рамене той, обърна се и влезе в сградата на Главната квартира.

Патер Тен направи няколко крачки към Клетус и застана с лице към него.

— Да ме поздравите? — попита Клетус.

— Военният министър — започна Патер Тен почти ожесточено — е един много справедлив човек…

По средата на изречението той изведнъж спря. За секунда някаква вътрешна промяна като че ли заличи от лицето му всякакво изражение, сетне се появи друго — сякаш изключителен мимик беше решил да предаде характера и маниерите на Дау де Кастрис. И очите на Патер Тен станаха безизразни и неподвижни като на хипнотизиран човек.

Когато заговори, гласът му беше някакво свръхестествено ехо на Дау.

— Очевидно — произнесе този гладък, обработен глас — вие все се опитвате да дразните лъва, Греъм. Приемете моя съвет. Предупреждавам ви. Това занимание може да се окаже опасно за вас.

Така внезапно, както се беше появила, неестествената прилика с Дау изчезна от чертите на малкото човече и погледът му се нормализира. Той остро се взря в Клетус.

— Много е справедлив — натърти Патер. — Вие го подценявате. Сигурен съм, че го подценявате… — Малкият човек прекъсна рязко. — Защо ме гледате по този начин? — студено попита той. — Не ми вярвате, нали?

Клетус поклати тъжно глава.

— Вярвам ви. Наистина разбирам, че съм го подценил. Изглежда, че той не само си играе със съзнанието на хората. Купува и душите им.

Обърна се и се запъти към колата си, оставяйки Патер Тен да гледа недоумяващо, но с обичайната си ярост, с която този гневен малък мъж гледаше целия свят.

ДВАНАДЕСЕТ

Седмица по-късно те се срещнаха — Клетус, Ичан Кан и още четирима офицери на дорсайците. Там беше вторият командващ след Ичан, подполковник Маркус Додс, висок, слаб и спокоен мъж. Също един майор с бръсната глава и безизразни черти на твърдото, кръгло, черно със синкав оттенък лице, с едно-единствено име Свахили, майор Дейвид Ап Морган — слаб, с малко изпъкнали зъби и толкова бял, колкото Свахили беше черен, и накрая капитан Ест Чотай, нисък, набит и привлекателен, с дръпнати очи и леко монголоидно лице. Седяха около дългата съвещателна маса в просторния кабинет на Ичан. Начело беше домакинът, а от дясната му страна Клетус.

— И така, господа — започна Ичан Кан, обяснявайки присъствието на Клетус сред тях, — имаме нов командващ офицер от Съюзническите войски. Ще оставя полковник Греъм сам да ви разкаже.

Ичан стана и отиде да седне на стола на Клетус, мина зад стола на Ичан, но не седна веднага.