Танц с дракони

— Аз съм стар човек, уморен от този свят и коварствата му. Толкова ли е странно, че може да ми се доще да направя нещо добро, преди да са свършили дните ми, да помогна на едно мило младо момиче да си върне рожденото право?

„Още малко и ще ми предложиш вълшебна броня и дворец във Валирия.“

— Ако Денерис е само едно мило младо момиче, Железният трон ще я нареже на мили млади късчета.

— Не бой се, мой малки приятелю. Кръвта на Егон Дракона тече в жилите ѝ.

„Наред с кръвта на Егон Недостойния, Мегор Жестокия и Белор Пияния.“

— Кажи ми повече за нея.

Дебелият мъж се замисли.

— Денерис беше още почти дете, когато дойде при мен, и въпреки това по-прелестна дори от втората ми жена, толкова красива, че бях изкусен да я взема за себе си. Но беше толкова боязливо и наплашено същество, че разбрах: не бива да си доставям удоволствие, като се сноша с нея. Вместо това повиках една грейка за легло и я чуках здраво, докато лудостта премине. Честно казано, не мислех, че Денерис ще оцелее дълго сред господарите на коне.

— Това не ти попречи да я продадеш на хал Дрого…

— Дотраките нито купуват, нито продават. Да кажем по-скоро, че брат ѝ Визерис я даде на Дрого, за да спечели приятелството на хала. Суетен младеж, и алчен при това. Визерис жадуваше за бащиния си трон, но също така жадуваше за Денерис и негодуваше от това, че трябва да я отстъпи. Нощта преди принцесата да се венчае, се опита да се промъкне в леглото ѝ: настояваше, че щом не може да има ръката ѝ, трябва поне да има девствеността ѝ. Ако не бях взел предпазни мерки да поставя стража на вратата ѝ, Визерис можеше да провали години планиране.

— Бил е абсолютен глупак.

— Визерис беше син на Лудия Егон, точно така. Денерис… Денерис е доста различна. — Лапна една печена чучулига и я схруска шумно, с костите и всичко. — Наплашеното дете, което се подслони в имението ми, умря в Дотракското море и се прероди в кръв и огън. Драконовата кралица, която носи името ѝ, е истинска Таргариен. Когато пратих кораби да я върнат у дома, тя зави към Робския залив. За няколко дни завладя Ащапор, принуди Юнкай да коленичи и опустоши Мийрийн. Мантарис ще е следващият, ако продължи по старите валириански пътища. Ако дойде по море, е… флотата ѝ трябва да натовари храна и вода във Волантис.

— По суша или по море, има много левги между Мийрийн и Волантис — отбеляза Тирион.

— Петстотин и петдесет, както лети драконът — през пустини, планини, блата и обитавани от демони руини. Много и много ще загинат, но тези, които оцелеят, ще са по-силни, докато стигнат Волантис… където ще намерят теб и Гриф да ги чакате, с пресни сили и достатъчно кораби да ги превозят всички през морето до Вестерос.

Тирион се замисли за всичко, което знаеше за Волантис, най-стария и най-горд от деветте Свободни града. Нещо тук не беше наред. Можеше да го надуши, макар и с половин нос.

— Казват, че на всеки свободен човек във Волантис има петима роби. Защо ще искат триарсите да помагат на кралица, която разби търговията с роби? — Вдигна показалец към Илирио. — Впрочем, ти защо би ѝ помагал? Робството може да е забранено от законите на Пентос, но ти също имаш пръст в тази търговия, а може би цяла ръка. И въпреки това заговорничиш в полза на драконовата кралица, а не срещу нея. Защо? Какво се надяваш да спечелиш от кралица Денерис?

— Пак ли се връщаме на това? Ти си един упорит дребосък. — Илирио се засмя и се потупа по корема. — Както искаш. Кралят просяк се закле, че ще стана неговият монетен надзорник и лорд над лордовете при това. Щом си сложеше златната корона, щях да имам своя избор на замъци… дори Скалата на Кастърли, ако пожелаех.

— На баща ми щеше да му хареса да чуе това.

— Лорд баща ти нямаше повод за притеснение. Защо да искам скала? Имението ми е достатъчно голямо за всекиго и по-удобно от вашите ветровити вестероски замъци. Виж, монетен надзорник… — Дебелият мъж си обели яйце. — Обичам монетите. Има ли звук по-сладък от дрънкането на злато по злато?

„Сестрини врясъци.“

— А сигурен ли си, че Денерис ще изпълни обещанията на брат си?

— Или ще ги изпълни, или не. — Илирио отхапа половината яйце. — Казах ти, мой малки приятелю, не всичко, което прави човек, е за печалба. Ако искаш вярвай, но дори дебели стари глупци като мен имат приятели и дългове на обич за изплащане.

„Лъжец — помисли Тирион. — В това начинание има нещо, което струва повече от пари или замъци.“

— Малко хора се срещат напоследък, които да ценят приятелството повече от златото.

— Съвсем вярно — отвърна дебелакът, глух за иронията.

— Как така Паяка ти стана толкова скъп?

— Младостта ни мина заедно. Две зелени момчета в Пентос.

— Варис дойде от Мир.

— Така е. Запознах се с него скоро след като пристигна, на стъпка пред търговците на роби. Денем спеше в каналите, нощем кръстосваше по покривите като котка. Аз бях почти толкова беден, малък престъпник в мръсни коприни, препитавах се с меча. Сигурно си зърнал статуята до езерцето ми? Пито Маланон я извая, когато бях на шестнайсет. Красива е, макар че сега плача, като я видя.