Тъгата на сукубата

Щом стигнах до „Куин Ан“ открих, че всички места на улицата пред книжарницата са заети. Изрових от жабката пропуска си, провесих го на огледалото за обратно виждане и се вмъкнах в миниатюрния частен паркинг, граничещ с алеята зад сградата. Толкова много служители искаха да го използват, че се опитвах да го избягвам, когато мога. Тръгвайки към входа, зърнах две коли спрени капак до капак и червенокосо момиче, което се бе надвесило над тях. Тами. Много харесвах тийнейджърката, но тя обичаше да приказва. Тъй като не исках да отлагам библейското си проучване, отстъпих в сенките и се преобразих на безличен мъж, когото тя нямаше да познае. После минах покрай нея, а тя почти не ме погледна докато се качваше в колата.

Когато вече не можеше да ме види, се преобразих обратно в нормалното си тяло. Връхлетя ме моментно чувство на задушаване, но отмина бързо, както бе дошло. Преобразяването в другия пол винаги ме изсмукваше, заради което се бях противопоставила на глупавото предложение на Питър да му послужа за модел на прически. Вероятно току-що бях изразходвала запасите си за няколко дни от енергийната свръхдоза, получена от Мартин. Оставаха ми поне за още две седмици, но вече чувствах как гладът ми на сукуба леко се прокрадваше в мен, без съмнение възбуден от несекващия ми копнеж по Роман.

В книжарницата цареше нормалната за работния ден атмосфера. Веднага потърсих секцията за религия. Няколко пъти се беше случвало да насочвам хората натам и дори да изваждам оттам избрани заглавия. Досега обаче не бях обръщала по-специално внимание колко много Библии съществуват.

— Исусе! — промърморих, взирайки се в различните преводи. Имаше Библии за жени и респективно — за мъже, Библии за тийнейджъри, илюстровани Библии, Библии с едър шрифт, Библии, обковани със злато. Най-после мернах версията на крал Джеймс. Знаех съвсем малко за нея, но поне разпознах заглавието. Взех я от рафта, отворих на глава 6 от Битие и прочетох споменатия от Ерик пасаж:

„Като почнаха човеците да се размножават по лицето на земята и им се раждаха дъщери. Божиите синове ги видяха, че са хубави, и си взеха от тях за кой каквато си избере.

И тогава рече Бог: Духът, който съм му дал не ще владее вечно в човека, който е само плът; затова дните му ще бъдат сто и двайсет години.

В ония дни, а също и след това, се намираха исполините на земята; а при това, след като Божиите синове влизаха при човешките дъщери, и те им раждаха синове, тези бяха ония силни и прочути старовременни мъже.“

Е, това обясняваше всичко.

Препрочетох пасажа още няколко пъти, надявайки се да извлека нещо повече от него. Накрая реших, че Ерик навярно ми е посочил погрешно номера на главата. В крайна сметка, в този момент имаше работа. Според мен този пасаж нямаше нищо общо с ангели, грехопадение или дори с космическата битка между доброто и злото. Изглежда, се отнасяше до размножаването на хората. Не беше необходимо да си познавач на Библията, за да схванеш какво означава „Божиите синове влизаха при човешките дъщери“, особено пък когато в следващата фраза става дума за деца. И в по-старите времена сексът продаваше книгите, точно както го правеше и сега. Зачудих се дали Ерик не ми беше посочил този пасаж на шега.

— Откриваш религията?

Вдигнах поглед към тениската с Пакман, а после — към любопитното лице на Сет.

— Боя се, че я открих и загубих преди много време. — Затворих книгата, щом той приклекна до мен. — Просто проверявах нещо. Как са днес Къди и О’Нийл?

— Добре. Напредват с последния си случай.

Той нежно се усмихна и аз открих, че се взирам в кехлибаренокафявите му очи. През последните дни с него бяхме разменили още няколко имейла и аз се бях насладила на мини романите си, а и устният разговор вървеше малко по-добре.

— Току-що свърших една глава и имам нужда от почивка — да се поразходя, да пийна нещо.

— Без кофеин, предполагам?

Бях научила, че Сет не пие напитки с кофеин, и намирах това за плашещо и неестествено.

— Без кофеин.

— Не трябва да загърбваш кофеина. Той може да увеличи писателската ти производителност.

— Точно така. Мислиш, че книгите ми не излизат достатъчно бързо.

Простенах, припомняйки си деня, в който го срещнах.

— Мисля, че през онзи първи ден собствените ми думи излизаха прекалено бързо.

— Глупости. Беше блестяща. Никога няма да го забравя.