Тримата мускетари

— Рондо! — повтори несъзнателно свещеникът.

— Кажете го, кажете го — обади се д’Артанян. — То ще ни поразвлече малко.

— Не, защото е религиозно — отвърна Арамис. — То е богословие в стихове.

— По дяволите! — извика д’Артанян.

— Ето го — рече Арамис със скромност, която не беше лишена от малко лицемерие.

— О, вие, които в днешните несрети оплаквате предишните си дни — ще дойде край на мъките ви клети, когато само богу отдадете сълзите си по миналите дни.

Д’Артанян и свещеникът изглеждаха възхитени. Йезуитът упорствуваше:

— Пазете се от светския вкус в богословски стил. Какво казва всъщност свети Августин? Severus sit clericorum sermo.

— Да, проповедта трябва да бъде ясна — добави свещеникът.

— И така — побърза да го пресече йезуитът, като видя, че неговият съмишленик се подвежда, — и така вашата теза ще се хареса на дамите, това е всичко. Ще има успеха на някоя защитна реч на адвоката Патрю.

— Дай боже! — извика унесен Арамис.

— Виждате ли — рече йезуитът, — земното продължава да говори у вас с висок глас. Вие още следвате земното, млади приятелю, и аз се боя, че божията благодат няма да ви повлияе.

— Успокойте се, преподобни отче, аз отговарям за себе си.

— Светско самооблащение!

— Познавам себе си, отче, решението ми е непоколебимо.

— И тъй, вие настоявате да продължите тази теза?

— Чувствувам се призван да развия именно нея, а не друга. Ще продължа и утре, надявам се, ще бъдете доволен от поправките, които ще нанеса по вашите указания.

— Работете бавно — посъветва го свещеникът, — ние ви оставяме в прекрасно разположение.

— Да, нивата е засята — продължи йезуитът — и ние няма да се боим, че част от семето е паднала върху камък, друга част по пътя и че птиците небесни ще изкълват останалото aves culi comederunt illam.

„Чума да те отнесе с твоя латински!“ — помисли си д’Артанян, който чувствуваше, че не може повече да издържи.

— Сбогом, синко — рече свещеникът. — До утре.

— До утре, смели момко — каза йезуитът. — Вие обещавате да станете една от светлините на светата църква и дано бог даде тази светлина да не бъде опожаряващ огън!

Д’Артанян, който цял час си гризеше ноктите от нетърпение, беше почнал да хапе и пръстите си.

Двамата мъже в черно станаха, поклониха се на Арамис и на д’Артанян и пристъпиха към вратата. Базен, който стоеше прав и бе изслушал целия спор с благочестива радост, се спусна към тях, взе молитвеника на свещеника и требника на йезуита и тръгна почтително пред тях.

Арамис ги изпрати по стълбата и се качи веднага при д’Артанян, който беше още замаян.

Останали сами, в началото двамата приятели мълчаха смутено. Но все някой от тях трябваше пръв да наруши мълчанието и понеже д’Артанян, изглежда, беше решил да отстъпи тази чест на приятеля си, Арамис започна:

— Вие виждате — подзе той, — аз се възвърнах към своите заветни мисли.

— Да, небесната благодат ви е озарила — както казваше преди малко онзи господин.

— О намерението ми да се оттегля от света възникна у мен много отдавна. Вие навярно сте ме чували вече да говоря за това, нали, приятелю мой?

— Разбира се, но право да ви кажа, мислех, че се шегувате.

— С такива неща! О! Д’Артанян!

— Боже мой! Човек се шегува дори със смъртта!

— И грешиш, д’Артанян, защото смъртта е вратата, която води към гибел или към спасение.

— Съгласен съм, но ако обичате, да не богословствуваме, Арамис. Мисля, че на вас за днес ви стига. Аз пък почти съм забравил малкото латински, който никога не съм знаел. А и ще ви призная, че не съм хапнал нищо от десет часа сутринта и дяволски съм гладен.

— Ще обядваме ей сега, драги приятелю. Само че трябва да ви напомня, че днес е петък, а в този ден аз не мога нито да ям, нито да гледам месо. Ако сте съгласен да се задоволите с моя обед — той се състои от варени тетрагони и плодове.

— Какво разбирате под тетрагони? — запита неспокойно д’Артанян.

— Спанак — обясни Арамис. — Но за вас ще добавя яйца, което е тежко нарушение на правилото, защото яйцата са месо, тъй като от тях се излюпват пилета.

— Скромен пир, но все едно: за да остана с вас, ще го понеса.

— Благодаря ви за жертвата — каза Арамис. — Но ако тя не принесе полза на тялото ви, ще бъде полезна за душата ви, бъдете уверен.

— И тъй, вие решително ставате духовник, Арамис. Какво ще кажат приятелите ни? Какво ще каже господин дьо Тревил? Те ще ви сметнат за дезертьор, предупреждавам ви.

— Аз не ставам духовник, а се възвръщам към духовенството. Дезертирах от черквата, за да вляза в света, защото вие знаете, че по принуда облякох мускетарската униформа.

— Нищо не зная.

— Не знаете ли как съм напуснал семинарията?

— Не, нищо не зная.

— Ето моята история. Всъщност в светото писание е казано: изповядвайте се един на друг. И аз се изповядвам на вас, д’Артанян.

— А аз ви опрощавам предварително греховете. Виждате ли, че съм добър човек.

— Не се шегувайте със светите неща, приятелю.

— Тогава говорете, аз слушам.